Джеймс Патерсън
Танцът на Невестулката (10)

8.

Двамата с Кристин продължихме да се виждаме след онази вечер и всичко бе прекрасно, лесно, естествено, романтично. Нещата помежду ни винаги бяха такива. Но аз се питах дали съществува начин проблемът ни да се разреши. Можеше ли тя да бъде щастлива с детектив, разследващ убийства? Можех ли аз да престана да работя като такъв? Не знаех.

От мислите за Кристин ме изтръгна пронизителният вой на сирена по Дванайсета улица, някъде около пресечката с И стрийт. Примигнах, когато видях черния нисан на Сампсън да спира пред „Сейнт Антъни“.

Сампсън изключи сирената на покрива на колата, после наду клаксона продължително. Знаех, че е дошъл за мен — навярно за да ме заведе някъде, където не бих искал да отида. Клаксонът продължи да свири.

— Това е твоят приятел Джон Сампсън — извика Джими Мур. — Чуваш ли го, Алекс?

— Знам кой е — отвърнах. — Надявам се да си тръгне.

— Не изглежда вероятно.

Най-после излязох навън, пресякох опашката от хора, съпроводен от няколко закачки. Хора, които познавах отдавна, ме задяваха, че се опитвам да се измъкна с половин ден труд, или ми предлагаха, ако не харесвам работата си, те да я поемат.

— Какво става? — извиках на Сампсън още преди да стигна до черната му спортна кола.

Страничният прозорец на колата се спусна. Наведох се навътре.

— Забрави ли? Днес съм в почивка — напомних му.

— Нина Чайлдс — каза Сампсън съвсем тихо. Така говореше само когато бе ядосан или много сериозен. Опитваше се да успокои мускулите на лицето си, да изглежда силен, да не проявява емоции, но не се справяше особено добре. — Нина е мъртва, Алекс.

Потреперих. Отворих вратата на колата и се качих. Дори не се върнах до кухнята да каже на Джими Мур, че си тръгвам. Сампсън бързо потегли. Сирената отново засвири, но сега посрещнах почти с радост тъжния й вой. Заглушаваше чувствата ми.

— Какво се знае досега? — попитах, докато препускахме по мрачните улици на „Саутийст“. После прекосихме сивкаво синята река Анакостиа.

— Тялото й е изоставено в една къща на „Осемнайсета“ и „Гарнсвил“. Джером Търман вече е на местопроизшествието. Вероятно тялото е там от уикенда. Някакъв наркоман го открил. Никакви дрехи или документи, Алекс — отвърна Сампсън.

Погледнах го.

— Тогава как са разбрали, че е Нина?

— Един от униформените полицаи я разпознал. Познавал я от болницата. Всички познаваха Нина.

Затворих очи, но веднага видях лицето на Нина Чайлдс и отново ги отворих. Тя бе главна сестра на нощната смяна в спешното отделение на болницата „Сейнт Антъни“. Веднъж бях нахлул там като торнадо, защото носех умиращо малко момче в ръцете си. Със Сампсън бяхме работили с Нина в повече случаи, отколкото можех да си спомня. Освен това Сампсън ходи с нея повече от година, но после се разделиха. Тя се омъжи за някакъв мъж от квартала. Имаха две деца, още бебета, и последния път, когато я видях, тя изглеждаше толкова щастлива.

Не можех да повярвам, че лежи мъртва в някакво мазе от другата страна на Анакостиа. Бе изоставена, като другите убити жени в „Саутийст“.