Джеймс Патерсън
Танцът на Невестулката (112)

110.

Сигурно бяха избрали Ямайка, тъй като бе сравнително изолирано място, където Джеймс Уайтхед имаше голяма къща на брега. Но може би имаше и други причини, свързани с играта Четиримата конници. Надявах се скоро да научим.

Оливър Хайсмит и Джордж Бейър пристигнаха на острова почти едновременно. Срещнаха се край лентата за получаване на багажа на летището, после изминаха с кола почти едночасовия път до скъпия хотел „Ямайка Ин“ в Очо Риос.

Ние също се бяхме задвижили. Сампсън и аз бяхме пристигнали там с ранен полет от Вашингтон. Времето беше великолепно. Синьо небе, топъл бриз. На летището звучеше английска и креолска реч, реге и ска. Шумоленето на банановите дървета от морския бриз звучеше като нежен хор.

Хотелът в Очо Риос бе частен и старомоден, само четирийсет и пет стаи, всички с изглед към морето. Пристигнахме там едновременно с четири английски екипа агенти. Имаше и две групи детективи от Кингстън.

Кабинетът на английския върховен комисар в Кингстън бе уведомен за присъствието ни и целта на пребиваването ни. Бяха ни обещали пълно съдействие. Всички бяха твърдо решени да заловят четиримата играчи, независимо от последствията и аз бях много впечатлен от английската група, както и от местните детективи.

Чакахме Джефри Шейфър. Сампсън и аз бяхме заели стратегическа позиция, така че да наблюдаваме тесния засенчен път, който водеше към хотела. Бяхме на обраслия с гъста зеленина хълм между хотела и искрящото синьо Карибско море. Андрю Джоунс и още един агент бяха във втора кола, скрита близо до задния вход на хотела. Шестима от агентите на Джоунс бяха преоблечени като портиери и работници по поддръжката в хотела. Детективите от Ямайка също бяха разпръснати наоколо.

Не бяхме получили никакви новини за Шейфър. Той най-после ни се беше изплъзнал. Но бяхме убедени, че ще се присъедини към останалите. Джоунс се тревожеше, че не сме достатъчно на брой, за да спрем Шейфър, ако се канеше да убие другите играчи. Бях съгласен с него — ако той бе решил да изиграе ролята на камикадзе, не можехме да осигурим достатъчно защита за останалите.

Така че чакахме и чакахме. По късовълновата радиостанция в колата постоянно получавахме всяка нова информация. Съобщенията не спряха целия следобед.

„Оливър Хайсмит е още в стаята си. Очевидно не желае да го безпокоят…“

„Бейър също е в стаята си. Обектът забелязан на терасата преди десетина минути, оглежда брега с бинокъл…“

„Бейър излезе от стаята си. Слезе да се изкъпе в морето. Обектът е в червен раиран бански. Веднага се забелязва. Така е по-лесен за наблюдение. Не че е приятна гледка…“

„Черен мерцедес пристига пред парадния вход. Шофьорът е висок и рус. Може би е Джефри Шейфър. Виждаш ли го, Алекс?“

Веднага отговорих.

„Русият мъж не е Шейфър. Повтарям, това не е Шейфър. Много е млад, вероятно е американец. Освен това води жена и деца със себе си. Фалшива тревога. Това не е Шейфър.“

Съобщенията по радиостанцията продължиха.

„Хайсмит току-що си поръча храна от румсървис. Две порции английска закуска по обяд. Един от нашите хора ще му я занесе…“

„Бейър се върна след плуването. Той има силен тен. Дребен е, но мускулест. Опита да заговори няколко дами. Не му излезе късметът.“

Накрая към шест аз изпратих ново съобщение. „Джеймс Уайтхед току-що пристигна със зелен рейндж роувър. Влиза в хотела. Войната е тук.“

Трябваше да пристигне само още един играч.

Чакахме. Оставаше да дойде Смъртта.