Джеймс Патерсън
Танцът на Невестулката (25)

23.

Около 2:15 детектив Патси Хамптън пристигна на мястото, където бе намерен трупът. Помощникът на шефа й се бе обадил в апартамента за необичайното убийство в „Бенинг Хайтс“, което би могло да е свързано с убитите неидентифицирани жертви. Този случай се различаваше в някои отношения, но имаше и прекалено много прилики, които тя не можеше да пренебрегне.

Гледаше как Алекс Крос работи на сцената на местопрестъплението. Бе впечатлена, че е успял да дойде толкова бързо. Беше любопитна да научи повече за него, и то от доста време. Хамптън познаваше репутацията на Крос и бе запозната с някои от разследванията му. Дори бе работила няколко седмици по трагичното отвличане на Маги Роуз Дън и Майкъл Голдбърг.

Досега изпитваше смесени чувства по отношение на Крос. Той имаше доста приятно излъчване и бе повече от привлекателен. Крос бе висок, силен, добре сложен мъж. Според нея обаче той получаваше незаслужено специално отношение, защото бе криминален психолог. Добре го бе проучила.

Хамптън осъзнаваше, че й е възложено да постави Крос в неизгодно положение, да го победи, да го събори с гръм и трясък. Беше наясно, че ще бъде трудно състезание, но знаеше, че точно тя може да се справи. Винаги успяваше.

Вече бе провела собствения си оглед на мястото. Беше останала само защото неочаквано се бяха появили Крос и Сампсън.

Продължи да наблюдава Крос, докато той обходи няколко пъти целия заграден терен. Имаше внушителна физика, също и приятелят му, който бе поне два метра. Крос бе около метър и осемдесет и осем и тежеше към деветдесет килограма. Изглеждаше млад за годините си — четирийсет и една. Очевидно се ползваше с уважението на патрулните полицаи, техниците от лабораторията и дори екипа на „Бърза помощ“. Ръкуваше се с някои, потупваше други по рамото, от време на време си разменяше усмивки с някого.

Хамптън предположи, че това е част от маниера му. Всеки си имаше някакъв номер, особено във Вашингтон. Номерът на Крос бе чарът и харизматичното излъчване.

По дяволите, и тя си имаше номер. Нейният бе да се преструва, че не представлява заплаха, да подчертава женствеността си, а после да действа противно на очакванията на колегите си мъже. Така обикновено ги улавяше неподготвени. Когато започна да се издига в участъка, мъжете научиха, че действа твърдо. Каква изненада. Работеше повече от всички останали; бе много по-издръжлива от мъжете и никога не се сприятеляваше с други ченгета.

Но допусна една сериозна грешка. Обискира колата на един заподозрян в убийство, без да има заповед за обиск, и един друг детектив я разобличи. Естествено, той бе мъж, по-възрастен от нея и завиждаше на успехите й. Ето как Питман я принуди да играе по неговите правила и сега не можеше да се измъкне от това положение.

Към три без петнайсет тръгна към зеления си форд експлорър и забеляза, че е доста мръсен. Вече имаше някои идеи относно намерения на улицата мъж. Изобщо не се съмняваше, че ще изпревари Крос с разследването.