Джеймс Патерсън
Танцът на Невестулката (91)

89.

— Мислим, че играта води началото си от Банкок, където през деветдесет и първа са служили трима от четиримата играчи. Четвъртият, Хайсмит, е бил нещо като учител на Джордж Бейър, който е Глада в играта. Хайсмит никога не е работил извън Лондон.

— Разкажи ми за Хайсмит.

— Както ти казах, той винаги е работил в централата в Лондон. Бил е високопоставен аналитик, после е ръководил няколко агенти. Много умен и ценен.

— Той твърди, че Четиримата конници е просто безобидна игра на фантазии.

— Може и да е такава за него, Алекс. Възможно е да ни казва истината. Той е в инвалидна количка от осемдесет и пета. Автомобилна катастрофа. Жена му тъкмо го била напуснала и той рухнал. Огромен е, някъде към сто и четирийсет кила. Съмнявам се да се мотае да убива млади жени из по-западналите квартали на Лондон. Това смятате, че Шейфър е правел тук, във Вашингтон, нали? Убивал е жени?

Джоунс бе прав и аз не отрекох.

— Знаем, че е бил замесен в няколко убийства, и мисля, че бяхме близо до това да го заловим. Качваше жертвите си в едно старо такси. Намерихме таксито. Да, знаехме за него, Андрю.

Джоунс събра върховете на пръстите си, после нацупи устни.

— Мислиш, че Шейфър е знаел колко сте близо вие с детектив Хамптън до залавянето му?

— Възможно е да е знаел, но освен това той бе под голямо напрежение. Направи някои грешки, които ни отведоха в апартамента, който беше наел.

Джоунс кимна. Той знаеше много за Шейфър, което ми подсказа, че също го е държал под око. И мен ли беше държал под око?

— Как мислиш, че са реагирали другите играчи на това, че Шейфър е губел всякакъв контрол? — попитах аз.

— Почти сигурен съм, че са се почувствали заплашени. Кой не би се почувствал така в подобна ситуация? Представлявал е риск за всички тях. И все още е такъв — продължи Джоунс. — Така, имаме Шейфър, който навярно е извършвал убийства тук, във Вашингтон, пресъздавал е фантазиите си в истинския живот. И Хай смит, който вероятно не би могъл да направи това, но може би упражнява някакъв контрол над останалите. Следва един мъж, който се казва Джеймс Уайтхед, в Ямайка, но на този остров не е имало убийства на жени, нито пък на съседните. Проверихме много внимателно. И Джордж Бейър в Далечния изток.

— Какво знаете за Бейър? Сигурно сте проверили и него?

— Разбира се. Няма нищо конкретно, свързано с него, но има един инцидент, който може би има връзка. Миналата година в Банкок две момичета, които работели в стриптийз бар в „Пат Понг“, изчезнали. Просто се изпарили на една шумна претъпкана улица. Били съответно на шестнайсет и осемнайсет години. Освен че танцували в бара, работели и като проститутки. Алекс, намерили ги заковани една за друга в мисионерската поза, облечени само с жартиери и чорапи. Дори в добрия стар Банкок това разбунило духовете. Звучи смущаващо сходно с убийството на двете момичета в „Екингтън“.

Кимнах.

— Значи, имаме поне две неразкрити убийства в Банкок. Някой разпитвал ли е Бейър?

— На този етап не, но е под наблюдение. Нали си спомняш политиката и страха от скандал, за които ти споменах преди? Разследването на Бейър и останалите продължава, но до известна степен ръцете ни са вързани.

— Моите ръце не са вързани — казах аз. — Това искаше да кажа, нали? Това ли очакваше? Затова ли се срещна с мен тази вечер?

Джоунс придоби много сериозен вид.

— Така стават нещата, за съжаление. Хайде да обединим усилията си от тук нататък. Ако ни помогнеш… обещавам да направя всичко възможно да открия какво се е случило с Кристин Джонсън.