Джеймс Патерсън
Танцът на Невестулката (55)

53.

Шейфър паркира ягуара на една засенчена улица и се почувства странно самотен и изплашен. Всъщност се плашеше от самия себе си. От нещата, които мисли и прави. Никой нямаше толкова извратен мозък като неговия — никой не мислеше като него. Никой не бе раждал такива крайно необичайни фантазии и идеи, нито ги бе осъществявал.

Разбира се, другите играчи също имаха много сложни и перверзни фантазии, но те бледнееха в сравнение с неговите. Глада твърдеше, че е автор на серия психосексуални убийства в Тайланд и Филипините. Войната се възприемаше като некоронования лидер на групата — твърдеше, че „влияе“ на приключенията на другите. Завоевателя бе прикован в инвалидна количка и измисляше истории за това как използва недъга си, за да подмамва жертвите си достатъчно близо и да ги убива.

Шейфър се съмняваше, че някой от тях наистина има куража да осъществи фантазиите си в реалния живот.

Но може би те щяха да го изненадат. Може би всеки от тях осъществяваше убийствата от фантазиите си. Това би било интересно.

Жените от „Кахил Хаус“ сигурно смятаха, че са в безопасност в дома си, на по-малко от петдесет метра от него. Шейфър виждаше зелената дървена ограда, опасваща каменната площадка и басейна отзад. Къщата имаше плъзгащи се врати, които водеха към басейна. Толкова много възможности, от които той да избира.

Можеше да влезе в къщата и да убие и двете като на екзекуция. После щеше да се върне право във Вашингтон.

Местната полиция и ФБР не биха стигнали до никъде. Историята би могла да се появи по кабелните телевизии. Две жени, убити в съня си, майка и дъщеря, които всички в малкия град са харесвали. Никакъв мотив за ужасното престъпление, никакви заподозрени.

Вече беше възбуден и ерекцията му пречеше да ходи нормално. Това му се стори комично, абсурдната му ерекция, която променяше походката му. Устните му се изкривиха в усмивка.

Едно куче виеше две-три къщи надолу по улицата — малко безобидно куче, доколкото можеше да съди по звука. После някакво по-голямо куче се разлая. Кучетата надушваха смъртта. Усещаха появата му.

Шейфър клекна до един клен в дъното на задния двор. Постоя в сянката, докато луната обливаше в мека бяла светлина двора.

Извади заровете от джоба си и ги хвърли върху тревата. Започваме. Играем по правилата. Да видим какво ще ни предложи тази нощ. Събра числата на специалните зарове с двайсет страни. Виждаше ги размазано в тъмнината.

Шейфър не можа да повярва на очите си. Идеше му да завие като раздразнените и смутени съседски кучета.

Беше се паднало пет.

Трябваше да си тръгне. На минутата! Не можеше да убие никого тази нощ!

Не! Няма да го направи! По дяволите тези зарове! Няма да си тръгне! Не може! Губеше целия си контрол, нали? Е, така да бъде. Alea Jacta est, спомни си латинската фраза, която бяха учили в училище — думите на Юлий Цезар, преди да пресече Рубикон: „Жребият е хвърлен“.

Това бе паметна нощ. За пръв път щеше да наруши правилата. Променяше играта завинаги.

Трябваше да убие някого и този импулс го завладя неудържимо.

Бързо се отправи към къщата, преди да е размислил. Адреналинът заливаше кръвоносната му система. Започна с ножа си за стъкло, но после просто счупи един малък прозорец с облечената си в ръкавица ръка.

Щом се озова вътре, тръгна бързо по тъмния коридор. Потеше се — съвсем необичайно за него. Влезе в стаята на Диърдри. Тя спеше, не бе чула шума от счупеното стъкло. Голите й ръце бяха вдигнати над главата, сякаш се предаваше.

— Прекрасна — прошепна той.

Беше с бели бикини и сутиен. Дългите й крака бяха леко разтворени, в очакване. Навярно в съня си е усетила, че той ще дойде. Шейфър вярваше, че сънищата казват истината и човек трябва да се вслушва в тях.

Все още бе възбуден и радостен, че бе решил да не се подчини на правилата.

— Кой, по дяволите, сте вие? — чу изведнъж. Гласът дойде зад гърба му.

Шейфър рязко се завъртя.

Беше Линдзи, дъщерята. Бе само по бельо — розово бюстие и пликчета. Той спокойно вдигна пистолета си и се прицели между очите й.

— Шшшт, не би искала да научиш, Линдзи — каза съвсем спокойно, без да се опитва да прикрие английския си акцент. — Но все пак ще ти кажа.

И той натисна спусъка.