Джеймс Патерсън
Танцът на Невестулката (37)

35.

Новата информация ни даваше нещо, за което да се захванем. Бяхме отхвърлили огромно количество неблагодарна работа по улиците и нещо най-после бе изскочило. Знаехме цвета на таксито, което бе взело момичетата малко преди да бъдат убити. Фактът, че шофьорът е бял, бе най-важната информация засега.

Със Сампсън отидохме вкъщи, вместо да се връщаме в участъка. Така щеше да ни е по-удобно да работим по новите следи. Отне ми около пет минути да получа още информация от един познат в службата, контролираща таксиметровите компании. Никоя от фирмите във Вашингтон не използвала в момента лилаво-сини таксита. Това вероятно значеше, че таксито е незаконно. Научих, че някаква фирма на име „Ванити кабс“ имала такива таксита преди време, но прекратила дейността си през 95-а. Моят познат ми каза, че има вероятност пет-шест от старите коли все още да се движат по улиците. Първоначално били петнайсет лилаво-сини таксита, а това не бе много, дори всичките да бяха още в движение, което бе доста съмнително.

Сампсън се обади на таксиметровите компании, които редовно обслужваха „Саутийст“ и особено „Шоу“. Според техните сведения само трима бели шофьори били на смяна онази нощ.

Работехме в кухнята. Сампсън въртеше телефони, а аз седях на компютъра. Нана ни беше направила кафе и бе оставила на масата плодове и половин орехов пай.

Раким Пауъл се обади вкъщи към 4:15. Вдигнах телефона.

— Алекс, Питман е пуснал подмазвачите си и сега душат наоколо като озверели. Фред Кук искаше да знае по какво работите двамата със Сампсън днес следобед. Джером му каза за убийството на Оденкърк.

— Ако убийствата в „Саутийст“ са свързани по някакъв начин, това е самата истина — кимнах аз.

— Още нещо — каза Раким, преди да прекъсне. — Проверих в Отдела по превозните средства. Може да се окаже полезно. Патрулната кола е засякла някакво лилаво такси, което не спряло на знак стоп към един часа през нощта в „Екингтън“, близо до университета, на Втора улица. Може би нашият човек живее там.

Плеснах с ръце и поздравих Раким. Дългите ни часове работа по неизяснените убийства най-после започваха да се отплащат.

Може би скоро щяхме да хванем Невестулката.