Джеймс Патерсън
Танцът на Невестулката (73)

71.

Не можех да си представя какво може да прави Кристин във „Фарагът“ във Вашингтон, но той бе казал, че тя е там. Защо би го казал, ако не бе истина? Какво правеше той с мен? А с нея?

Побягнах в посоката, в която мислех, че се намира Катидрал Авеню. Но в зоопарка беше много тъмно, почти непрогледен мрак. Зрението ми бе замъглено — може би защото се намирах почти в състояние на шок. Не можех да разсъждавам трезво.

Главата ми бе замаяна. Препънах се в някакъв голям камък и паднах по колене. Раздрах дланите си, панталонът ми се скъса. Но веднага станах и продължих да бягам през гъстите високи храсти, които деряха лицето и ръцете ми.

Животните из целия зоопарк виеха, стенеха, ревяха лудо. Усещаха, че нещо не е наред. Различавах рева на мечките и писъците на тюлените. Осъзнах, че сигурно наближавам Арктическия кръг в зоопарка, но не можех да си спомня къде се намира той спрямо останалите части на зоологическата градина и спрямо улиците на града.

Пред мен се издигаше висока стръмна скала. Изкатерих се върху нея и се опитах да се ориентирам.

В ниското се виждаха множество клетки, павилиони с магазинчета за сувенири и закуски, две големи поляни. Сега разбрах къде се намирам. Бързо слязох от скалата и отново побягнах.

Кристин бе във „Фарагът“. Щях ли най-после да я открия? Възможно ли бе това?

Подминах Африканската алея, после Индианския резерват. Озовах се на едно огромно поле, осеяно с нещо, приличащо на купи сено. Сетих се, че това са бизоните. Бях някъде близо до Големите равнини.

Пейджърът в джоба ми отново иззвъня.

Патси! Викаше ме спешно! Защо не бе отговорила на обаждането ми?

Бях плувнал в пот и едва си поемах дъх. Слава богу, вече виждах Катидрал Авеню и Уудли Роуд по-нагоре.

Намирах се много далече от мястото, където бях паркирал колата си, но бях близо до жилищния блок „Фарагът“.

Пробягах още стотина метра в мрака, после се изкатерих по каменната стена, отделяща зоопарка от улицата. Ръцете ми бяха изцапани е кръв, а не знаех от къде. От раздраното ми коляно? От бодливите храсти? Чувах оглушителния вой на сирени някъде наблизо. Откъм „Фарагът“ ли се чуваха?

Отправих се натам, тичайки с всички сили. Беше малко след десет часа. Повече от час беше изминал от обаждането вкъщи.

Пейджърът продължаваше да звъни в джоба на ризата ми.