Джеймс Патерсън
Танцът на Невестулката (79)

77.

На следващата сутрин ме извикаха в офиса на правосъдния съвет на област Колумбия. Реших, че това не вещае нищо добро. Главният градски съветник — Джеймс Дауд, и Майк Кърси от прокуратурата вече се бяха настанили на червените кожени столове.

Също и главен детектив Питман, който изнасяше истинско представление от мястото си на първия ред.

— Искате да кажете, че след като Шейфър има дипломатически имунитет, той може да избегне криминално преследване и наказателно дело? А в същото време да предявява претенции за правата си в гражданско дело и да получи компенсации за неправомерен арест и оклеветяване?

Кърси кимна и издаде някакви звуци с езика и зъбите си.

— Да, сър, точно така. Нашите посланици и техните сътрудници се радват на същия имунитет в Англия и навсякъде другаде по света. Британците не биха вдигнали имунитета му, независимо колко голям политически натиск им окажем. Шейфър е герой от Фолклендската война. Твърди се, че е уважавана фигура в тайните служби, макар че напоследък е имал някои проблеми.

— Какви проблеми? — попитах аз.

— Не искат да ни кажат.

Питман продължаваше да напада адвокатите.

— Ами онзи клоун от балтийското посолство? Този, който помете кафенето на тротоара? Той беше съден.

Майк Кърси сви рамене.

— Той просто бе съвсем незначителен служител от маловажна страна, която можехме да си позволим да заплашваме. Не можем да направим това с Англия.

— Защо не, по дяволите? — намръщи се Питман и тупна с ръка по облегалката на стола си. — Англия вече нищо не струва.

Телефонът на бюрото на Дауд иззвъня и той направи знак с ръка на останалите да запазят тишина.

— Това сигурно е Джулс Халпърн. Каза, че ще се обади в десет, а обикновено е точен. Ако е той, ще го включа на говорителя. Предполагам, че разговорът ще е не по-малко интересен от анален преглед с кактус.

Дауд вдигна слушалката и около трийсет секунди си разменя любезности с адвоката на Шейфър. После Халпърн го прекъсна.

— Мисля, че имаме съществени неща за обсъждане. Графикът ми за днес е много натоварен. Сигурен съм, че и вие сте доста зает, господин Дауд.

— Да, така че да говорим по същество — каза Дауд и вдигна дебелите си къдрави черни вежди. — Както знаете, полицията има гарантирано право да арестува всеки, ако разполага с вероятна причина. Гражданският ви иск е напълно безнадежден, господин адвокат.

Халпърн прекъсна Дауд.

— Не и ако този човек се представи от самото начало като защитен от дипломатически имунитет, както е направил клиентът ми. Полковник Шейфър е стоял на прага на апартамента на своя психотерапевт и е размахвал картата си на служител от британските тайни служби като знак стоп и с повтарял, че има имунитет.

Дауд въздъхна дълбоко.

— На панталона му е имало кръв, господин адвокат. Той е убиец, и то убиец на полицай. Мисля, че не е необходимо да казвам нищо повече. По отношение на така нареченото оклеветяване полицията има също така правото да информира пресата, когато е извършено престъпление.

— И предполагам, че изявлението на главния детектив пред репортерите — и пред неколкостотин милиона зрители по света — не е клевета?

— Точно така, не е. Това е гарантирано право по отношение на публични фигури, какъвто е и вашият клиент.

— Моят клиент не е публична фигура, господин Дауд. Той никога не се е афиширал. Той е агент от разузнаването. Неговата професия, неговият живот дори зависят от способността му да остава незабелязан.

Главният съветник вече губеше търпение — навярно защото отговорите на Халпърн бяха така спокойни и бързи.

— Добре, господин Халпърн. Защо ни се обаждате?

Халпърн направи достатъчно дълга пауза, за да събуди любопитството на Дауд. После отново заговори.

— Моят клиент ме упълномощи да ви направя едно много необичайно предложение. Настоятелно го посъветвах да не го прави, но той държи на правото си да постъпи, както реши.

Дауд изглеждаше стреснат. Явно не бе очаквал каквито и да било предложения за сделка. Нито пък аз. Какво значеше всичко това?

— Продължете, господин Халпърн — каза Дауд. Очите му бяха широко отворени и напрегнато обхождаха лицата на всички в стаята. — Слушам ви.

— Обзалагам се, че ме слушате, както и уважаваните ви колеги.

Наведох се напред, за да чувам всяка дума.

Джулс Халпърн продължи с истинската причина за обаждането си.

— Моят клиент иска да получи гаранции, че срещу него няма да се заведат никакви граждански искове.

Изпухтях. Халпърн искаше да се подсигури, че никой няма да заведе гражданско дело срещу клиента му след приключването на наказателното дело. Той помнеше, че О’Джей Симпсън бе оправдан в единия съд, но бе доведен до банкрут в другия.

— Невъзможно! — възкликна Дауд. — Няма никакъв начин това да стане. Никакъв начин.

— Слушайте ме. Има начин, иначе нямаше да повдигам въпроса. Ако се съгласите на това и ако и клиентът ми и аз се убедим, че едно наказателно дело няма да бъде протакано, моят клиент ще се откаже от дипломатическия си имунитет. Да, чухте ме правилно. Полковник Шейфър иска да докаже невинността си в съда. Всъщност той настоява за това.

Дауд клатеше невярващо глава. Също и Майк Кърси. В очите им блестеше удивление.

Никой от нас не вярваше на чутото от адвоката.

Джефри Шейфър искаше да отиде на съд.