Джеймс Патерсън
Танцът на Невестулката (61)

59.

Шейфър не харесваше арогантните надути портиери в сградата, където бе апартаментът на Бу Касади, и те също не го харесваха, поне според него.

На кого ли му трябваше тяхното одобрение? Бяха загубени, мързеливи и тъпи, не можеха да правят нищо друго, освен да отварят вратата и да се усмихват на богаташите, които живееха в сградата.

— Идвам при доктор Касади — съобщи Шейфър на познатия черен чекиджия, на чийто ревер имаше надпис „Мал“. Сигурно му бяха сложили табелката с името, за да не си го забравя.

— Добре — каза Мал.

— Добре, сър, ли чух?

— Добре, сър. Сега ще позвъня на доктор Касади. Изчакайте тук, сър.

И Шейфър чу гласа на Бу, който прогърмя в слушалката на портиера. Тя несъмнено бе оставила ясни разпореждания да го пуснат веднага щом се появи. Бу със сигурност знаеше, че той ще дойде — бяха говорили по телефона, докато караше към дома й.

— Можете да се качите, сър — каза най-после портиерът.

— Ще я скъсам от чукане, Мал — каза Шейфър. Потегли с танцова стъпка и широка усмивка към асансьора. — Ти си гледай вратата. Да не я открадне някой.

Бу го чакаше в коридора, когато асансьорът спря на десетия етаж. Беше облечена с дрехи от „Ескада“, които струваха поне пет хиляди долара. Имаше страхотно тяло, но облечена в прекалено натруфения си костюм, приличаше на тореадор или диригент на духов оркестър. Нищо чудно, че първите й двама съпрузи се бяха развели с нея. Вторият й съпруг бе лекар. Все пак Бу бе добра, постоянна любовница, която доставяше много повече удоволствие, отколкото получаваше. Още по-важно, тя успяваше да го снабдява с торазин, либриум, ативан, ксанакс. Повечето от лекарствата бяха мостри на различни фармацевтични компании. Съпругът й ги бе оставил в апартамента, когато се бяха разделили. Огромното количество мостри, които търговските представители на фармацевтичните компании раздаваха на лекарите, изумяваше Шейфър, но Бу го уверяваше, че това е съвсем обичайно. Тя имаше и други „приятели“, които бяха лекари, и намекваше на Шейфър, че й помагат в замяна на това, че се чука с тях от време на време. Така можеше да получава всички лекарства, които поиска.

Шейфър искаше да я изчука още там, в коридора, и знаеше, че на Бу ще й харесат спонтанността и страстта, които явно липсваха в живота й. Но не и тази вечер. Сега имаше по-неотложни нужди: лекарства.

— Не изглеждаш много щастлив да ме видиш, Джеф — оплака се тя. Обхвана лицето му в дланите си. Боже, дългите й червени лакирани нокти го плашеха. — Какво става, скъпи? Нещо се е случило. Кажи на Бу какво има.

Шейфър я взе в прегръдката си и я притисна към гърдите си. Тя имаше големи меки гърди, страхотни крака. Погали русата й коса и зарови брадичка в нея. Обичаше властта, която имаше над нея — шибаната му психоаналитичка.

— Не искам да говоря за това точно сега. Нали съм с теб. Вече се чувствам много по-добре.

— Какво се е случило, скъпи? Какво не е наред? Трябва да споделяш тези неща с мен.

Той си измисли някаква история на момента, разигра я драматично.

— Люси твърди, че знае за нас. Тя си беше параноичка и преди да започна да се виждам с теб. Винаги ме е заплашвала, че ще съсипе живота ми. Казва, че ще ме напусне. Ще ме съди и за малкото, което имам. Баща й ще уреди да ме уволнят, после ще ме очерни достатъчно, за да не мога да си намеря работа нито в държавния, нито в частния сектор. Това е напълно в неговите възможности. Най-лошото е, че тя настройва и децата срещу мен, направо ги отравя. Те използват същите осъдителни фрази, с които тя ме определя: „колосален неудачник“, „провал“, „намери си истинска работа, татко“. В някои дни се питам дали това не е вярно наистина.

Бу го целуна леко по челото.

— Не, не, скъпи. В посолството те ценят. Знам, че си любящ баща. Просто имаш една зла и разглезена кучка за жена и тя иска да те унизи. Не й позволявай.

Шейфър знаеше какво иска да чуе Бу сега, така че й го каза.

— Е, тази кучка няма да ми бъде жена още дълго. Кълна се в Бога, че няма, Бу. Обичам те и скоро ще напусна Люси.

Погледна силно гримираното й лице и видя как сълзите напират в очите й и заплашват да размажат грима й.

— Обичам те, Джеф — прошепна тя и Шейфър се усмихна, доволен да го чуе.

Боже, колко бе добър в това.

Лъжи?

Фантазии.

Ролеви игри.

Разкопча копчетата на копринената й блуза и я погали, после я отнесе вътре на канапето.

— Това е моята представа за терапия — прошепна той възбудено в ухото на Бу. — Това е единствената терапия, от която се нуждая.