Джеймс Патерсън
Танцът на Невестулката (108)

106.

С помощта на Джоунс и Санди Грийнбърг от Интерпол другите трима конници бяха поставени под наблюдение. Бяхме хвърлили голяма мрежа и ако успеехме, щяхме да хванем добър улов.

Службата за сигурност внимателно следеше и контролираше огромния потенциален скандал в Англия. Ако четирима английски агенти се окажеха убийци, разиграващи странна игра, последиците за разузнавателната общност щяха да бъдат катастрофални.

Шейфър примерно отиде в посолството в сряда и четвъртък. Пристигаше малко преди девет и си тръгваше точно в пет. Щом влезеше вътре, стоеше изолиран от всички погледи в малкия си кабинет и не дръзваше да излезе дори за обяд. Прекарваше часове в „Америка Онлайн“, което ние следяхме.

И двата дни той бе облечен в сив панталон и син блейзър. Дрехите му бяха необичайно измачкани и неугледни. Гъстата му руса коса бе сресана назад. Изглеждаше мръсна и мазна и силните ветрове във Вашингтон не успяваха да я развеят. Шейфър изглеждаше блед, нервен и неспокоен.

Щеше ли да рухне?

След вечеря в петък вечер с Нана седнахме зад къщата. Прекарвахме повече време заедно, отколкото ни се бе случвало от години. Знаех, че тя се тревожи за мен, и й позволявах да помага колкото си иска. Заради двама ни.

Джени и Деймън миеха чиниите вътре и успяваха да не се драчат прекалено. Деймън миеше, а Джени изсушаваше. Касетофонът на Деймън свиреше прекрасната музика към филма „Възлюбена“.

— Повечето семейства в наши дни имат миялня и сушилня — каза Нана, като отпи от чая си. — В Америка премахнаха робството, Алекс. Случайно да си чул това?

— И ние си имаме миялня и сушилня. Доколкото чувам, са в отлично състояние. Малко поддръжка, никакви разходи. Най-добрите.

Нана започна да цъка.

— Ще видим колко време ще трае.

— Ако искаш миялня, можем да купим — или просто си упражняваш красноречието, преди да подхванеш някоя тема, която е по-достойна за талантите ти? Доколкото си спомням, почитателка си на Демостен и Цицерон.

Тя ме сръга с лакът.

— Хитрец. Мислиш се за много умен, а?

Поклатих глава.

— Всъщност не, Нана. Това е един от големите ми проблеми.

Нана се взря в очите ми. Почти усетих как надниква в душата ми. Тя умее да вниква много дълбоко във важните неща.

— Някога ще спреш ли да се самообвиняваш? — попита тя. — Изглеждаш ужасно.

— Благодаря ти. А ти ще престанеш ли да ме ядеш? — попитах я усмихнат.

Нана винаги успява да ме извади от мрачните настроения по някакъв си неин начин.

Тя кимна с малката си глава.

— Разбира се. Един ден ще спра. Никой не живее вечно, внучето ми.

Засмях се.

— Ти обаче сигурно ще живееш. Ще надживееш и мен, и децата.

Нана се ухили и показа многото си зъби — които си бяха нейни, между другото.

— Наистина се чувствам много добре, като се вземе всичко предвид — каза тя. — Ти още го преследваш, нали? Това правиш нощем? Ти, Джон Сампсън и онзи англичанин — Андрю Джоунс.

Въздъхнах.

— Да, преследвам го. И ще го пипнем. Възможно е да има четирима мъже, замесени в серия от убийства. Тук, в Азия, в Ямайка и в Лондон.

Тя ме мушна с извития си показалец.

— Ела по-близо.

Ухилих й се. Нана е такава нежна душа и в същото време може да бъде толкова строга.

— Искаш да седна на коленете ти ли, стара жено? Сигурна ли си?

— За бога, не. Не сядай у мен, Алекс. Просто се наведи и прояви уважение към възрастта и мъдростта ми. И ми дай една прегръдка.

Направих както ми каза и забелязах, че от кухнята не се чува никакво тракане.

Погледнах към мрежестата врата и видях двамата ми любопитковци да ни гледат, притиснали лица към мрежата. Махнах им с ръка да се дръпнат от вратата и лицата им изчезнаха.

— Искам да бъдеш много, много предпазлив — прошепна Нана. — Но искам да го пипнеш по някакъв начин. Този мъж е най-лошият от всички. Джефри Шейфър е най-лошият, Алекс, най-злият.