Джеймс Патерсън
Танцът на Невестулката (32)

30.

Убиецът действаше все по-бързо и аз трябваше да направя същото. Двете мъртви момичета не останаха неидентифицирани дълго. Знаех имената им още преди новините в десет същата вечер. Пренебрегнах недвусмислените разпореждания на главния детектив и продължих да работя по разследването.

Рано на следващата сутрин със Сампсън се срещнахме пред „Стамфърд“, училището, където бяха учили Тори Гловър и Марион Кардинъл. Убитите момичета бяха съответно на седемнайсет и четиринайсет години.

От спомена за гледката на труповете им все още ми се гадеше и стомахът ми се бунтуваше. Продължавах да си мисля:

Кристин е права. Махни се от тук, прави нещо друго. Време е!

Директорката на „Стамфърд“ бе дребна, слаба червенокоса жена на име Робин Шварц. Нейният заместник Нейтън Кемп беше събрал няколко ученици, които познаваха жертвите, и бе освободил две стаи, в които Сампсън, Джером Търман и аз да проведем разговорите с тях. Джером зае едната стая, а ние със Сампсън — другата.

Лятното училище все още не бе завършило и в „Стамфърд“ бе оживено като в търговски център в събота. Минахме край закусвалнята на път към стаите и видяхме, че е препълнена, още в десет и половина. Никъде нямаше празни места. Миришеше на пържени картофи, същата неприятна миризма като в апартамента на момичето.

Някои от децата вдигаха шум, но повечето се държаха прилично. Училището изглеждаше добре организирано и уредено. Момичета и момчета използваха междучасието, за да се прегръщат влюбено.

— Не бяха лоши момичета — каза ни Нейтън Кемп, докато вървяхме по коридора. — Мисля, че и учениците ще ви кажат същото. Тори напусна училище миналия срок, най-вече поради семейни причини. Марион бе сред отличните ученички на „Стамфърд“. Казвам ви, не бяха лоши момичета.

Сампсън, Търман и аз останахме почти до вечерта с децата. Научихме, че мнозина са харесвали Тори и Марион. Били предани на приятелите си, забавни, добра компания. Описваха Марион като „огън момиче“, което означаваше, че е била страхотна. За Тори казаха, че понякога имала „шантави идеи“, което означаваше, че е била малко луда. Повечето ученици не бяха чували, че двете момичета са проституирали в „Петуърт“, но отбелязваха, че Тори Гловър почти винаги имала пари.

Един конкретен разговор се запечата в съзнанието ми за известно време. Евита Кардинъл бе в последния клас на „Стамфърд“ и беше братовчедка на Марион. Беше с бял клин до коленете и еластична лилава блузка. Слънчевите й очила стояха забодени в косата.

Тя се разплака неудържимо веднага щом седна срещу мен.

— Много съжалявам за Марион — казах аз и бях съвсем искрен. — Просто искаме да заловим този, който е направил това ужасно нещо. Детектив Сампсън и аз живеем наблизо в „Саутийст“. Моите деца учат в „Съджърнър Трут“.

Момичето ме погледна. Очите й бяха зачервени и изплашени.

— Няма да хванете никого — каза тя накрая.

Много хора в района разсъждаваха по този начин и за съжаление в повечето случаи се оказваха прави. Ние със Сампсън изобщо не трябваше да ходим в училището. Бях казал на секретарката си, че работя по убийството на Франк Оденкърк. Няколко други детективи ни прикриваха.

— От колко време Тори и Марион работеха в „Петуърт“? Познаваш ли други момичета от училището, които работят там?

Евита поклати шава.

— Тори работеше по улиците в „Петуърт“, не Марион. Моята братовчедка бе добро момиче. И двете бяха. Марион беше съвсем малка — каза Евита и очите й отново се напълниха със сълзи.

— Марион е била заедно с Тори — казах й аз, защото това бе самата истина. — Говорихме с хора, които са я видели на „Принстън Плейс“ онази нощ.

Братовчедката ме изгледа враждебно.

— Не знаете какво приказвате, господин детектив. Нещо грешите. Не сте разбрали правилно.

— Слушам те, Евита. Нали затова съм тук.

— Марион не ходеше там да продава тялото си или нещо такова. Просто се страхуваше за Тори. Ходеше, за да я пази. Никога не е правила нещо лошо за пари, сигурна съм в това. — Момичето пак заплака. — Моята братовчедка беше добър човек, най-добрата ми приятелка. Просто се опитваше да защити Тори и я убиха заради това. Полицията няма да направи нищо. И вие няма да се върнете втори път тук. Нищо няма да се узнае. Не ви пука за нас. Никой не го е еня за нас — каза Евита Кардинъл и това като че бе самата истина.