Джеймс Патерсън
Танцът на Невестулката (100)

98.

Следващият ден бе зает от кръстосания разпит, на който ме подложи Катрин Фицгибън. Тя се справи добре и успя да намали отчасти вредата, нанесена от Джулс Халпърн, но не изцяло. Халпърн постоянно смущаваше ритъма на разпита й със своите възражения. Както и повечето нашумели процеси напоследък, този бе истинска лудница. Би трябвало да е лесно да се осъди Джефри Шейфър, но не беше така.

Два дни по-късно получихме най-добрия си шанс да спечелим. Даде ни го самият Шейфър, сякаш ни предизвикваше. Вече бяхме осъзнали, че е по-луд, отколкото предполагахме. Играта бе неговият живот; нищо друго нямаше значение.

Шейфър се съгласи да даде показания. Мисля, че бях единственият в залата, който не бе изненадан, че той ще свидетелства, че бе готов да играе играта си пред очите ни.

Катрин Фицгибън бе почти сигурна, че Джулс Халпърн бе съветвал, умолявал, предупреждавал клиента си да не го прави, но си имаше работа с Шейфър и сега той седеше на свидетелската скамейка и гледаше, сякаш бе извикан там, за да бъде ръкоположен в рицарски сан от кралицата.

Не можеше да устои на изкушението да се появи на сцената. Изглеждаше също така самоуверен и спокоен, както в нощта, когато го бях арестувал за убийството на Патси Хамптън. Бе облечен в тъмносин костюм с двойно закопчаване, бяла риза и златиста вратовръзка. Нито едно косъмче от русата му коса не стърчеше не на място. Нито следа от кипящ гняв не се забелязваше по придирчиво излъсканата му външност.

Джулс Халпърн се обръщаше към него непринудено, но бях сигурен, че се чувства разтревожен от този излишен риск.

— Полковник Шейфър, първо искам да ви благодаря, че решихте да свидетелствате. Изобщо не бяхте задължен да го правите. От самото начало заявихте, че искате да свидетелствате, за да изчистите името си.

Шейфър се усмихна учтиво, после прекъсна адвоката си, като вдигна ръка. Адвокатите и на двете страни си размениха погледи. Какво ставаше? Какво се канеше да прави той?

Наведох се напред на стола си. Хрумна ми, че Джулс Халпърн може би всъщност знае, че клиентът му е виновен. Ако бе така, той не би могъл да го подложи на кръстосан разпит. Законно той не би могъл да задава въпроси, които да прикриват реалните факти.

Това бе единственият начин Шейфър да се наслади на своя миг под прожекторите: като изнесе монолог. Призован да свидетелства, Шейфър можеше да направи изявление. Бе необичайно, но напълно законно — и ако Халпърн знаеше, че клиентът му е виновен, това бе единственият начин Шейфър да даде показания, без да инкриминира адвоката си.

Шейфър имаше думата.

— Моля да ме извините, господин Халпърн, мисля, че мога сам да се обърна към тези хора. Наистина мога да се справя. Разбирате ли, не ми трябва помощ от експерт, за да кажа простата истина.

Джулс Халпърн се дръпна назад, кимна сериозно и се опита да запази самоувереността си. Какво друго му оставаше при тези обстоятелства? Ако преди не си бе давал сметка колко маниакално его има клиентът му и колко е луд всъщност, сега със сигурност го осъзнаваше.

Шейфър погледна към съдебните заседатели.

— Беше съобщено тук, в съда, че работя за британското разузнаване и че съм от МИ6, тоест че съм шпионин. Страхувам се, че не съм някакъв бляскав агент, какъвто си представяте.

Леката ирония, насочена срещу самия него, предизвика слаб смях в залата.

— Аз съм един обикновен бюрократ, като толкова много други, които прекарват в труд дните и нощите си във Вашингтон. Следвам строго установените процедури в посолството. Получавам одобрение за буквално всичко, което правя. Семейният ми живот е прост и подреден. Със съпругата ми сме женени от почти шестнайсет години. Обичаме се. Обожаваме трите си деца. Така че искам да се извиня на съпругата и децата си. Ужасно съжалявам за кошмарното изпитание, през което трябваше да преминат. Обръщам се към сина си Робърт и към близначките, Триша и Ерика, съжалявам. Ако имах представа в какъв цирк ще се превърне всичко това, щях да настоявам да запазя дипломатическия си имунитет, вместо да се опитвам да изчистя името си, нашето име, тяхното име. Докато отправям тези искрени извинения, ще направя още едно — към всички вас за това, че сигурно ви отегчавам в момента. Просто, когато сте обвинени в убийство, нещо толкова отвратително, толкова немислимо, отчаяно искате да се освободите от тази тежест. Искате да кажете истината повече от всичко друго на света. И точно това правя днес. Чухте доказателствата — просто няма такива. Чухте свидетелите, които говореха за характера ми. А сега чувате и мен. Аз не съм убил детектив Патси Хамптън. Мисля, че всички знаете това, но исках да ви го кажа и аз. Благодаря ви, че ме изслушахте — каза той и леко се поклони, както седеше.

Шейфър говори кратко, но самоуверено и красноречиво и за нещастие звучеше много убедително. Постоянно гледаше в очите съдебните заседатели. Думите му бяха толкова достолепни, колкото и начинът, по който ги произнасяше.

Катрин Фицгибън излезе напред, за да започне кръстосания разпит. Отначало тя подхождаше предпазливо към Шейфър; знаеше, че за момента съдебните заседатели са на негова страна. Изчака почти до края на разпита, за да го атакува в най-уязвимото място.

— Вашето изявление бе много хубаво, господин Шейфър. Сега, като седите пред съдебните заседатели, твърдите, че вашите отношения с доктор Касади са били строго професионални, че не сте имали сексуална връзка с нея, така ли? Не забравяйте, че сте под клетва.

— Да, точно така. Тя беше и — надявам се, ще продължи да бъде мой терапевт.

— Независимо от факта че тя призна, че е имала сексуална връзка с вас?

Шейфър вдигна ръка срещу Джулс Халпърн в знак да не прави възражение.

— Мисля, че съдебният протокол не съдържа подобно признание.

Фицгибън се намръщи.

— Така ли? А защо според вас тя не отговори на въпроса?

Шейфър веднага изстреля отговора си.

— Съвсем очевидно е: защото този въпрос бе под достойнството й.

— Ами това, че тя сведе глава, сър, и погледна към скута си? Тя кимна в съгласие.

Шейфър погледна към съдебните заседатели и поклати глава, сякаш бе дълбоко удивен.

— Напълно погрешно сте възприели мълчанието й. Пак не сте разгадали истината, госпожо прокурор. Нека ви дам един пример. Както е казал крал Чарлз, преди да бъде обезглавен: „Свалете ми качулката да не помислят, че треперя от страх.“ Доктор Елизабет Касади бе силно смутена от грубия въпрос на колегата ви, както цялото ми семейство, а и самият аз.

Джефри Шейфър изгледа прокурорката със стоманения си поглед. После отново се обърна към съдебните заседатели.

— И самият аз.