Джеймс Кук
Пътуванията на Джеймс Кук около света (97) (Корабни дневници)

Новото благосъстояние на Таити

Цяла флота от лодки ни снабдяваше с таитянски ябълки, кокосови орехи, хлебни плодове, банани и риба. Рибите ни ги носеха живи в корита, които бяха закрепени под водата между двойните канута, и от предната и от задната страна имаха цедилки от клонки на дървета, през които водата минаваше свободно.

Хадиди можеше да бъде възхитен от приема, който му бе устроен. Не само сестра му, която бе омъжена за един уважаван човек и живееше съвсем близо до брега, но и всички таитяни изобщо го отрупваха с внимание. Поднасяха му подбрани ястия, подаряваха му най-хубавите дрехи, а момичетата се надпреварваха да спечелят благосклонността му. Чувственият човек, когото общуването с нашите моряци в никакъв случай не бе могло да направи по-добър, се постара да се задоволи във всяко едно отношение.

През последните осем месеца бяха настъпили положителни промени. Не само че през това годишно време всичко бе зелено и дърветата отрупани с плодове, а в потоците имаше много вода, но и благосъстоянието се бе повишило. Видяхме много новопостроени къщи; и докато в никакъв случай не може да се каже, че по-рано получихме достатъчно свини, сега ни донасяха толкова много, че трябваше да направим на брега една кочина. При нашите разходки видяхме много нови насаждения и на разни места канута, които предстоеше да бъдат спуснати във водата. Това изгодно развитие, изглежда, не се дължеше само на благотворното действие на мира; дял за това имаше и разумното управление на новия крал.

Най-много се търсеше накитът с пера от Островите на приятелството. И най-малките парченца, украсени с такива пера, се сменяха за най-големите свине. Всеки ден ни обграждаха канута на командуващите другите райони, които бяха слушали за нашите скъпоценности. За това украшение се даваше и най-ценното: войнишките шлемове и даже забележителните траурни дрехи, които са от най-скъпоценните материи и се правят с прилежание и голямо умение. И най-малкото перо се ценеше много повече, отколкото мънистата или пироните и парченце плат, украсено с такива пера, предизвикваше възхищение, по-силно от което един европеец не би изпитал, ако му подаряха някой скъпоценен диамант. Обереа също бе чула за нашите съкровища и ни направи посещение, което според нейното собствено откровено обяснение нямаше никаква друга цел, освен да ни моли за пера. След перата особено много се търсеха предметите от Тангатабу, Великденския остров и Санта Кристина. Украшенията за глава с пера на двата последни острова и кошниците, и боядисаните платове на първия бяха хищно разграбени. Търсеха се даже и рогозките от Тонгатабу, въпреки че те малко или даже никак не се различаваха от таитянските. Нашите моряци използуваха това сляпо преклонение пред чуждото и продаваха на жителите като уж произведени в Тонгатабу рогозки, които бяха получили в други заливи, даже и в самия Матаваи.

Крал Оту напълно се бе отърсил от своята плахост. Цялото население на Таити го обичаше, още повече че привързаността към техните крале и главатари е характерна черта на този кротък народ. Втората му сестра, двадесет и шест годишна, омъжена, се ползуваше с голямо уважение сред жените. Тя придружаваше брат си при всички посещения, които той ни направи, и винаги я дарявахме богато. Един ден, когато тя бе в каютата заедно с мен, с по-възрастния господин Форстър и своя брат тайно прошепна нещо на брат си, а той веднага отвлече вниманието на господин Форстър с въпроси. Господин Форстър се престори, че не обръща внимание на принцесата, но много добре видя как тя задигна няколко големи пирона и ги скри в гънките на дрехите си. Тя би могла да получи не само тези, но и много други пирони с една обикновена молба, но тайното придобиване за нея бе по-привлекателно.