Джеймс Кук
Пътуванията на Джеймс Кук около света (45) (Корабни дневници)

Уреди и оръжия

Единствената покъщнина, която забелязахме, бе един продълговат съд от дървесна кора, завързана от двете страни с върбови пръчки, които образуват дръжки. Предположихме, че тези съдове са предназначени за носене на вода, тогава, когато изворът е по-далеч. Те имат и една мрежовидна торба, която се прави от жените. Мъжът носи тази торба на гърба си посредством едно въже. Тя обикновено съдържа няколко парчета смола или други вещества, с които те се боядисват, няколко върви и кукички за въдица, няколко миди, от които се изготвят тези кукички, няколко остриета за копие и обичайните им украшения. Това са всичките съкровища на най-богатия мъж, какъвто има между тях.

Изглежда, не употребяват храната си сурова. Тъй като нямат съдове за варене, те пекат животинските хранителни продукти или ги приготовляват както островитяните от Южно море в дупка е горещи камъни.

Жителите на Нова Холандия си добиват огън с учудваща бързина. Те вземат една малка суха пръчка, дълга осем инча, и една цепеница. Подострят малката пръчка. Започват да я въртят върху плоското парче и след по-малко от две минути дървото задимява. Малката искра, която загъват в стиска суха трева, им е достатъчна бързо да получат силен огън. Често бяхме свидетели как някой туземец, който като че ли нищо не носеше в ръце, изтичваше край брега, спираше се след петдесет или сто крачки и оставяше след себе си огън. Първо виждахме дима и след това пламъка, който веднага се прехвърляше върху сухата трева и дърветата наоколо.

Оръжията на тези племена се състоят от различни метателни копия и пики. На южния бряг видяхме копия с четири зъбци, остриетата на които са направени от остри и назъбени кокали, бяха намазани с твърда смола, която ги прави по-гладки и те навлизат по-дълбоко в тялото. Това са страшни оръжия, защото, щом проникнат един път в тялото, не може да бъдат извадени, без да разкъсат месото или без кукичките да останат в раната.

Туземците хвърлят тези оръжия с голяма сила и умение. Ако целта е отдалечена от шестдесет до сто и двадесет фута, достатъчна е само ръката. Ако обаче искат да хвърлят на разстояние от двеста и четиридесет до триста фута, те употребяват едно парче дърво. С него на триста фута улучват по-сигурно, отколкото ние с нашите пушки. Тези метателни копия и пики са единствените нападателни оръжия, които видяхме. Когато се готвехме да напуснем брега, стори ни се, че с нашите далекогледи открихме при един туземец лък и стрела, но може и да сме се излъгали. От защитните оръжия се употребяват щитове от здрава дървесна кора. Често намирахме дървета, от които кората бе обелена толкова, колкото е голям един щит.

Новохоландските канута са също така тромави и лоши, колкото и колибите. На юг те са направени от парчета дървесна кора дълги дванадесет фута, краищата на които са завързани, докато средната част е разтворена с помощта на напречни парчета дърво. Веднъж в един такъв съд седяха трима души. В плитка вода канутата се придвижват с помощта на прътове, в по-големи дълбочини се употребяват гребла. Колкото и да са тромави тези лодки, те си имат своите предимства. Понеже са леки, могат да плават в съвсем плитки места, така че с тях може да се минава над пясъчни прагове и да се събират миди. В едно кану върху саргасова водорасла гореше малък огън, на който уловените риби се печаха на самото място.

Канутата, които срещнахме по̀ на север, бяха направени не от дървесна кора, а от стебла на дървета, които бяха издълбани с помощта на огън. Те имаха балансир, който стърчеше от двете страни. Това е необходимо, за да се предотврати преобръщането, тъй като са много тесни. Не можахме да установим как туземците режат дървета за тези канута. Не открихме при тях никакви други уреди, освен много лоши каменни брадви, клинове от същата материя, един дървен чук, миди и коралови парченца. За изглаждане на своите метателни геги и остриета на копията те употребяват листата на един вид смокиня, които действуват върху дървото също така силно, както хвоща на нашите столари. Вероятно е необходимо много време, за да се направи едно кану с такива уреди. Нашият корабен дърводелец смяташе това за почти невъзможно. Който е свикнал да употребява метали, не може да бъде на друго мнение. Само постоянството преодолява почти всички трудности, а ако човек напрегне всичките си сили, то той получава резултати, които отиват далеч зад тези граници, които той е смятал, че имат неговите възможности.

В канутата има най-много четирима души. Ако повече хора искат да преминат една река, някой трябва да се върне обратно, за да прекара и останалите. Ние видяхме това в залива Индевър и заключихме, че кануто, с което туземците плават, е единственото в цялата околност. Предполагам, че в областите, където плавателните съдове се правят от стебла на дървета, се употребяват и други от дървесна кора. Поне ние намерихме върху един остров, където се ловят костенурки, малко весло, което бк било безполезно на някое голямо кану.

По-късно ще се узнае дали слабата населеност на Нова Холандия трябва да се обясни с неплодородността на страната или за това има и други причини, например войните на племената помежду им. Единствената следа, която сочеше за битки, бе един пробит от метално копие щит в Ботъни бей. На нито едно тяло нямаше белези, получени в бой. В този залив двама души тръгнаха срещу нас въпреки численото ни превъзходство и искаха да се бият и тогава, когато единият от тях бе ранен със сачми. На всички други места при нашето приближаване туземците бързо побягваха, даже когато не ги заплашвахме.