Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Journals of captain James Cook, –1775 (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
thefly (2017)

Издание:

Заглавие: Пътуванията на Джеймс Кук около света

Преводач: Стехан Хантов

Година на превод: 1969

Език, от който е преведено: немски

Издател: Държавно издателство — Варна

Град на издателя: Варна

Година на издаване: 1970

Печатница: ДПК „Странджата“, Варна

Излязла от печат: 25.I.1970 г.

Редактор: Петър Алипиев

Художествен редактор: Иван Кенаров

Технически редактор: Константин Пасков; Елена Върбанова

Художник: Иван Кьосев

Коректор: Паунка Камбурова; Светла Димитрова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4908

История

  1. — Добавяне

Следи от руската търговия

Те имаха голямо количество ножове, големи и малки, също и извити навътре, такива, каквито употребяват нашите обущари. Между тях, разбира се, нямаше собствено производство. Мисля, че те получават своите европейски стоки, ножове, мъниста и други подобни от Худзоновия залив или от колониите ни по канадските езера. Има едно друго предположение, което обаче никак не е вероятно — че руските кораби, които тръгват от Камчатка, вече са разпрострели търговията си дотук или поне, че жителите на Фоксовите острови, като са пътували край брега, са посетили и тази област.

(Това предположение, което Кук определя като невероятно, все пак е истина. След пътуванията на Беринг и Чириков — и двамата през 1741 г., като тръгнали от Камчатка, открили брега на Аляска — най-северният западен бряг на Америка многократно е бил посещаван от руски ловци и търговци. Все повече ги мамела огромната печалба, която носела търговията с кожи. Почти непосредствено преди пътуването на Кук, през 1766 и 1768 г., руското правителство наредило тази област да се изследва от две експедиции. Възникналото през 1781 г. дружество на Пелехов за търговия с кожи, е предвестник на прочутата „Руско-американска компания“.)

След като няколко дни бяхме стояли в нашия залив, един моряк, който се върна от сушата, ни разказа, че срещнал някакъв човек с двойна уста. Скоро можахме да си обясним как е дошъл до това убеждение. В действителност много жители на тази местност правят под долната си устна успореден на устата разрез, който държат отворен. По някакъв начин те придават на краищата на раната форма на устни и отворът е толкова голям, че през него могат да си пъхнат езика. Те го украсяват с различни накити, най-вече с един тесен кокал, който на предната си част, която единствено се вижда, е така нащърбен, че на човек му се струва, че вижда зъби. Някои се задоволяват с това да пробият на долната си устна няколко дупки, в които пъхат клинообразни миди. Те имат такава склонност към украсяване на тази част на тялото, че един пъхна там два големи пирона, които бе купил от нас.