Джеймс Кук
Пътуванията на Джеймс Кук около света (71) (Корабни дневници)

Отново намираме „Адвенчър“

След като на 7 февруари 1773 г. „Адвенчър“ ни бе загубил в мъглата, той при постоянни западни бури заплавал на север. Капитан Фюрно решил, че е разумно да потърси Страната на Ван Димен (Тасмания) и на 11 май стигнал до нейните брегове на едно място, което сметнал за залива Фридрих Хайнрих на Тасман. Той останал в залива пет дни и взел оттам много вода.

Преплаването от страната на Ван Димен до Нова Зеландия било затруднено от противни ветрове и на „Адвенчър“ му били необходими за това петнадесет дни. На 7 април той благополучно хвърлил котва в пролива Шарлота. Тук капитан Фюрно взел за своя екипаж същите предохранителни мерки, каквито аз взех в залива Дъски, само дето не сварили бира от кълнове. Много скоро туземците станали по-доверчиви, впуснали се в разменна търговия и европейските яденета много им харесали, най-вече корабния сухар и граховата супа. Капитан Фюрно вече бил загубил надежда да се срещне отново с нас. Той искал да презимува в пролива Шарлота и през следващата пролет да продължи изследването на високите южни ширини. Аз не възнамерявах да остана толкова дълго тук, тъй като на Дружествените острови по-добре щяхме да попълним запасите си от риба.

При търговията с нас населението прояви много хитрост. То винаги се стараеше да получи изгода и поставяше прекалени искания, но не проявяваше особена чувствителност, ако ние предлагахме три пъти по-малко. Между нашите моряци и женския пол се създадоха нездрави отношения. За чест на новозеландските жени трябва да кажа, че не се отдаваха доброволно. Те биваха принуждавани към това от своите бащи и братя и често виждахме някое момиче да се облива в сълзи, когато го предаваха на някой моряк. Тъй като новозеландците смятаха, че по този начин най-лесно могат да се доберат до нашите пирони и други железарски стоки, те често принуждаваха със сила своите момичета. Наистина никога един мъж не предлагаше своята жена, но в замяна на това, изглежда, чистотата на неомъжената жена никак не се ценеше.

Освен малки смърчове в пролива Шарлота намерихме и див кервиз, вкусен хрян и две растения, от които може да се прави салата. Рибите и птиците тук бяха по-редки, отколкото в залива Дъски. Имаше различни видове трева и можахме да приготвим сено за нашите животни. Последните ни две овце, които като че ли започнаха да се поправят, изведнъж умряха; вероятно бяха яли отровни растения. Една градина, посадена от капитан Фюрно, вече ни снабдяваше със зарзават и салата. И аз заповядах да се сее и сади: грах, фасул, бакла, а най-вече картофи и хранителни кореноплодни растения. Туземците, които често се хранеха с нас, разбраха ползата от тези растения и ни обещаха да не опустошават двете градини.

Първият им въпрос бе за Тупиа и те проявиха тъга, когато чуха, че е умрял на връщане в Европа. Водеха със себе си кучета, вързани за въжета, животни с дълги косми и остри уши, които приличаха на нашите овчарски кучета. Тези животни ги хранят с риба, а те от своя страна служат за храна на своите господари. Ние купихме няколко, младите кучета се чувствуваха при нас много добре, докато на старите ушите им клепнаха и не искаха да ядат. Заедно с кучетата в Нова Зеландия живеят пет вида бозайници. Ние пуснахме на свобода един нерез, две опрасени свине, един козел и една коза, и то на едно пустинно място в отдалечен залив, където животните бяха в относителна безопасност от туземците.