Джеймс Кук
Пътуванията на Джеймс Кук около света (122) (Корабни дневници)

Последното пътуване на Кук 1776–1779

През юли 1775 г. Кук завършил втората си обиколка около света. Още през юли 1776 г. започнало третото пътуване, от което той не се завърнал. Междувременно отново бил удостоен със значителни почести: бил произведен капитан от кралската марина; и този път бил приет от краля на доклад и получил служба в кралската болница в Гринуич, служба, която материално го обезпечавала. Особено значение имало приемането му за член на Кралското дружество като признание на неговото съчинение за предпазването от скорбут и удостояването му със златния медал на Копли, едно високо научно отличие.

Един от научните въпроси на онова време, който имал и голямо практическо значение, била задачата да се открие мореплавателен път към Тихия океан край Северна Канада. Британските кораби, които биха открили този път, можели да очакват високи награди. Стопанското развитие на Великобритания, необходимостта да се намери по-кратък път до Източна Азия, отколкото този край нос Добра Надежда, и стремежът още по-усилено да се ограбват колониално презморските области, правели да изглежда още по-спешна нуждата от откриването на този северозападен път, което впрочем се удало едва на Амундсен (1903–1906). В кръга от задачи била включена и обиколката на Тихия океан.

Досегашните успешни пътешествия на Кук го правели особено подходящ за едно такова начинание. Когато през 1776 г. приел заповедта на Адмиралтейството, той писал на един приятел: „Аз наистина сменям удобния подслон срещу едно напрегнато, може би опасно пътуване, но сегашното ми настроение ме кара да сторя точно това и се качвам на борда с най-добри надежди. Ако се върна здрав, това пътуване без съмнение ще ми се отрази благоприятно.“ Той отново получил своя стар кораб, изпитания „Резолюшън“, който бил придружен от един по-малък, „Дисковъри“. Командувал го неговият предишен лейтенант Клерк. Пак бил на борда и астрономът Бейли, както и Омай, който трябвало да бъде върнат в своята родина на Островите на приятелството.

Пътуването не започнало под щастлива звезда. Северноамериканските колонии на Англия грабнали оръжието, защото били натоварвани с все нови и нови тежки данъци, а от конкурентни съображения тяхната търговия била потисната и стеснена до крайност. Точно в началото на 1776 г. северноамериканците обявили независимостта си и към Америка трябвало да заминат нови транспорти с английски войски и хесенски наемници. Франция също влязла в тази война на страната на Америка, за да навреди на своя стар съперник Англия. Международното значение на Кук най-ясно може да се види от това, че френското правителство издало до своята флота заповед, с която се нареждало, като се има пред вид, че експедициите на Кук носят полза на всички нации, въпреки съществуващото положение на война корабите на Кук да се смятат за неутрални. Подобни указания дал на американската флота и Бенжамен Франклин, американски посланик в Париж.

Това било толкова по-великодушно, като се има пред вид, че в дадените му от Адмиралтейството инструкции Кук получил указания „със съгласието на жителите“ да завладее в името на краля тези страни, които дотогава не са били посещавани от европейци. Британското правителство значи и този път отново преследвало старата цел — под прикритието на мирна изследователска работа да си присвои нови колониални области. Освен това той получил задачата да върне Омай на Островите на приятелството, да остави на Таити и други острови домашни животни, житни семена и различни видове сечива, да проникне до Северозападния американски бряг и във всички заливи и ръкави на делти да провери дали съществува връзка със Северния Атлантически океан. Ако се окаже необходимо, той трябвало да презимува на Камчатка и на следващата пролет да продължи изследванията си. Въпреки че бил длъжен да напредне до 65 градуса северна ширина, след като преминал Беринговия проток, му се удало да стигне до седемдесетия градус. Достигайки границата на ледовете, той се принудил да се върне. Когато се изтеглил в Хавай, за да подготви нов опит, при едно сблъскване с местното население той бил убит с кама.

Кук не намира Северозападния морски път. Но повторното откриване на Хавайската група острови, изследването на Северозападния бряг на Америка, навлизането в Полярното море са важни приноси за опознаване географската картина на нашата Земя. Трябва да се отбележи, че английската инициатива за изследване на Северозападния бряг на Америка е била предизвикана не на последно място от големите руски експедиции по онова време, които проучвали Северна Азия и западния бряг на Северна Америка. Преди всичко в рамките на прочутата Голяма северна експедиция (1733–1743), една от най-сполучливите експедиции в историята на откритията, ръководена от Витус Беринг. Като тръгнали от Камчатка, самият Беринг и преди всичко Чириков стигнали далече и най-значителният резултат от тяхното начинание бил откриването през 1741 г. на брега на Аляска, а освен това открили и много от Алеутските острови. Макар че по всяка вероятност много по-рано на Аляска били идвали руси, то сега били получени първите достоверни данни за природата и населението на голяма част от югоизточните и югозападните брегови области на Аляска. Тогава възникнали предпоставките за използуване на богатството от кожи на диви животни в северната част на Тихия океан, едно богатство, което все повече било усвоявано през следващите две столетия от руските ловци и търговци на кожи. Това са тези странствуващи търговци на кожи, които Кук среща при пътуването си из тези северни места. Руското правителство още тогава прокарало мерки, които по-късно (1799 г.) довели до основаването на мощно търговско дружество, Руско-американската компания.