Джеймс Кук
Пътуванията на Джеймс Кук около света (128) (Корабни дневници)

Не слизаме на Мангая

Чрез посредничеството на Омай разговорът потръгна. По-знатният от тях се казваше Мауруа и нарече своя остров Мангая (Мангая е най-южният от Куковите острови.) Той, изглежда, се хранеше добре и бе добре сложен, но не едър. Чертите му бяха меки; но един белег го обезобразяваше. Както той казва, бил го получил в бой с жителите на един североизточен остров, които понякога нападали Мангая. Цветът на кожата му бе не по-тъмен, отколкото при южноевропейците. Своята дълга, черна и гладка коса той бе завързал на възел върху темето си. Престилката, която носеше, бе направена от кората на китайска черница.

Наредих да спуснат една лодка, за да се намери място за акостиране. Едва се бях качил и Мауруа ме последва, без да го каня. Той ми показа две места, където да спра, но със съжаление видях, че там лодката ми ще се напълни с вода и вероятно ще потъне. Не намерих и подходящо място за хвърляне на котва, защото лотът опря до дъно само малко преди прибоя, а на всичко отгоре то бе от остри коралови скали. Да хвърлим котва тук, би било по-опасно, отколкото да се приближим до брега.

Докато бяхме заети с нашите издирвания, на плажа се събра група въоръжени островитяни. Мауруа помисли, че вероятно не искаме да слезем на брега заради тях и започна да им маха да се отдръпнат. Той, изглежда, имаше известен авторитет, защото повечето го послушаха. Обаче някои бяха толкова любопитни, че не си отидоха и даже се хвърлиха във водата и доплуваха до лодката ни, в която се качиха без много да му мислят. Стана трудно да им попречим да вземат всичко, каквото им попаднеше пред очите. Когато видяха, че вече няма какво да се задигне, те се отдалечиха, с изключение на Мауруа, който ме придружи на борда. Външно той не прояви никакъв страх, но преди да хване въжето, с благочестива физиономия промърмори няколко думи, с които вероятно се поставяше под закрилата на своите богове.

Четирикраките животни и новите неща, които видя, не възбудиха у него такова учудване, каквото предполагах. Вероятно известно стеснение потискаше всички други чувства. Когато корабът се отдалечи от брега, неговите опасения пораснаха и сега той бе в такова състояние, че едва успяваше да отговори на въпросите ми. Вече бях наредил да приготвят за спускане една лодка, която да го върне на неговия остров.

Той се канеше да се качи в нея, когато една коза се изпречи на пътя му. Любопитството победи страха му; той се спря, започна да наблюдава животното и попита каква е тази птица. Не мислете, че сме разбрали криво думите му. Думата бе същата, както и на Таити, само произношението малко по-различно. Близо до брега Мауруа скочи във водата, и заплува към брега.