Джеймс Кук
Пътуванията на Джеймс Кук около света (162) (Корабни дневници)

Бедняшки колиби

Двете села на пролива, в които живеят може би две хиляди души, бяха построени по един и същ начин. В по-близкото до нас къщите се издигат в три реда една над друга върху наклонения терен. Има три широки улици, а други, по-тесни ги съединяват. Самите къщи бяха построени от дълги и широки дъски, поставени една върху друга и уплътнени с ивици кора. Тези стени се подпираха от външната страна от по-слаби, от вътрешната — от по-здрави, наклонени греди. Задната стена бе малко издигната, така че покривът образуваше наклонена плоскост, която се състоеше от хлабави дъски и те според времето можеха да бъдат поставяни или сваляни.

Отвътре колибите бяха още по-бедни, отколкото отвън. Във всяка къща можеше да се погледне от единия до другия край. Наистина различните семейства, които живееха в сградата, имаха собствени отделения, но нито едно не бе преградено от другите. Отстрани, съвсем ниско до пода, имаше дъсчен одър. Той служеше на семейството за сядане и за лягане. Огънят гореше в средата без печка или оджак.

Цялата покъщнина се състоеше от сандъци и кошници с различна големина, в които се съхраняват дрехи, кожи, маски и други ценни за туземците неща. Наоколо лежаха или висяха уредите, предназначени за риболова… Само пейките, които се използуват като места за спане, бяха донякъде в ред, иначе всичко вътре представляваше хаос, към който много подхождаха мръсотията и лошата миризма, които се получават при изкормянето и сушенето на рибата.

Въпреки безредието и нечистотията повечето от колибите са украсени със статуи — дебели стебла от дървета, високи четири-пет фута, горната част на които представлява човешко лице. (Става дума за свързаните с култа към прадедите тотемни стълбове на индианците на Северозападна Америка.) Ръцете и китките са грубо загатнати отстрани и боядисани в различни цветове. Тези статуи бяха обвити с рогозки, които жителите махаха без удоволствие. Ако изпълнеха нашите молби, те бяха много сдържани. Те, изглежда, принасяха дарове на тези дървени фигури и ако ги разбирахме правилно, искаха и от нас да правим същото. Затова приехме, че тези колони представляват техните богове или че са в някаква връзка с религията или суеверията на страната. Ако наистина е така, индианците явно не им придават голямо значение. С малко желязо или мед бих могъл да се сдобия с всички богове на двете села. Две от тези дървени фигури наистина купих.

Оръжията на тези индианци са лъкове и стрели, прашки, копия, къси сопи от кокал и томахавки. Многото оръжия във всички жилища дават основание да се заключи за чести войни и до същото предположение водят многото човешки черепи, които видяхме при тях.

Когато заминавахме от залива Нутка, аз преживях нещо, което трябва да се спомене като изключение от обичайното користолюбиво поведение на населението. Един мъж, който донякъде се бе сближил с мен, бе един от последните, който ни напусна. Направих му малък подарък и той ми даде срещу това една боброва кожа с много по-голяма стойност. Аз не исках да остана назад в щедростта си и прибавих към моя дар няколко предмета, които му доставиха извънредно голямо удоволствие. Тогава той насила ми даде бобровото си палто, което знаех, че много обича. За да не го ощетя, аз му подадох една голяма сабя с медна дръжка и с това много го зарадвах. Той нямаше какво повече да ми даде, но започна оживено да ме убеждава скоро да се върна и да взема кожите, които той междувременно щял да събере за мене. Убеден съм, че мореплавателят, който пръв след мене слезе на този бряг, ще намери населението добре снабдено с този силно желан търговски артикул и ще направи добри сделки.

Денят на сбогуването бе 26 април. Морето отново ни прие по най-негостоприемен начин: непосредствено след като излязохме от залива, вятърът измени посоката си и се засили до буря. Това неблагоприятно време ме принуди да отида далеч на север, като останах на голямо разстояние от брега, но даже и така „Резолюшън“ получи голяма пробойна, която ме обезпокои, въпреки че с помощта на помпите успяхме да се справим с нахлуващата вода.

На 12 май по обед бяхме на малко повече от три мили от брега, когато на запад видяхме бряг. Едва на следния ден вятърът ми позволи да се доближа с кораба до острова, така че можах да го посетя с лодка.

Не се наложи дълго да чакаме среща с индианците. Нашите гости дойдоха с две големи канута, много по-лоши от лодките в залива Нутка. Те не бяха от летви, а от пръти, върху които бяха опънали кожи от тюлени и други животни. Индианците се държаха на известно разстояние и също като в залива Нутка напяваха една песен. Единият махаше с бял плат, нещо, в което съзряхме миролюбив знак, а един друг, който бе съвсем гол, се изправи в кануто си с издадени напред ръце и почти четвърт час остана неподвижен в това положение. Те не разбраха думите от езика на залива Нутка, с които ги повикахме.