Джеймс Кук
Пътуванията на Джеймс Кук около света (60) (Корабни дневници)

Втората обиколка на Кук около света 1772–1775

Голям бил отзвукът от първото околосветско пътуване на Кук; откритията и изследователските резултати от експедицията били оценени от обществеността и от научните кръгове. Английският крал приел Кук, който с карти в ръка му направил едночасов доклад. Когато назрял един нов план, било близо до ума да се обърнат отново към опитния и щастлив мореплавател и изследовател. Трябвало да бъде изяснен един въпрос, по който тогава твърде много се спорело дали съществува един още неоткрит материк — „Южният континент“. При научни обсъждания се лансирало твърдението, че заради равновесието на Земята трябвало да се предполага, че на южното полукълбо има не само вода, но и голям, богат и обитаем континент.

Ако сега английското правителство се решило на едно толкова скъпо начинание с далечен прицел, причина за това положително не са били подобни теоретични и спекулативни съображения. Без съмнение и този път по-важни били изгледите да се спечелят нови области за икономическо приобщаване, нови опорни точки и възможности за колониална експанзия. Кук, който бил назначен за командир на двата, предназначени за експедицията, кораби, с инструкция от 25 юли 1772 г. получил задачата да намери открития от французина Буве през 1739 г. Кейп Сирконсизион на 54 градуса южна ширина и на около 11 градуса и 20 минути източно от Гринуич и да установи дали той спада към някой остров или към континент. В случай че се потвърдяло откритието на Буве, той трябвало подробно да изследва страната, да набави всички сведения, полезни за търговията и мореплаването или в научно отношение и да завържат връзки с населението. По-нататък му се нареждало да се държи в най-далечни ширини и да напредне към южния полюс толкова, колкото разрешава състоянието на кораба и здравето на екипажа. От всичко това следва, че правителството желаело да бъде наясно относно съществуването на Южния континент.

След опита, придобит от Кук при първото пътуване при аварията на „Индевър“ на Бариерния риф на източния бряг на Австралия, той бил вече твърдо решен да не поставя живота на екипажа и успеха на една толкова опасна изследователска експедиция в зависимост от благонадеждността само на един-единствен кораб. Той се погрижил да бъдат подготвени два кораба: „Резолюшън“ с четиристотин шестдесет и два тона водоизместимост, чието командуване поел самият Кук, и „Адвенчър“, триста тридесет и шест тона под командата на капитан Тобиас Фюрно. За повишаване на своята сигурност всеки от корабите получил по един плавателен съд от двадесет тона, разглобен на съставните си части, който лесно можел да бъде построен и при нещастен случай да послужи като спасителна лодка.

Предвидливостта на Кук и способността му да възприема резултатите от практиката се проявяват с едно наистина модерно по отношение на храненето и хигиената мероприятие: тъй като скорбутът бил най-лошият враг на мореплавателите от онова време, той богато запасил корабите с кисело зеле, лимони, малц и други антискорбутни средства. По-късно той установява, че киселото зеле — шестдесет тона, — действува много добре и че настойка от малц — на кораба били взети тридесет тона малц — почти във всички случаи предотвратява скорбута. За великолепното здравословно състояние на екипажа при това пътуване много допринесло и това, че на всяка междинна спирка Кук закупувал плодове, зеленчуци и прясно месо и че при най-малката възможност карал екипажа си сам да събира билки и да лови риба. Драстичен пример за неговото държане с екипажа, според нашите схващания твърде патриархално, дава едно от вписванията в неговия дневник, според което той наказал двама моряка с по дванадесет удара, понеже отказали да изядат своята порция прясно говеждо месо. В действителност той имал право, защото при своето тригодишно пътуване „Резолюшън“ загубва само един човек от болест и трима от нещастни случаи, за тогавашните условия единствен по рода си резултат.

Като естественици и този път в пътуването искали да участвуват мистър Бенкс и един друг учен. В последния момент те се отказали, тъй като не могли да им осигурят достатъчно удобства, отговарящи по техните изисквания. Но те бързо били заменени с двама немци, естественика Йохан Райнхолд Форстер и неговия син Георг Форстер, който по-късно си спечелил име не само със своята мъжествена подкрепа на Френската революция, но и с майсторски написаните си научни пътни бележки. Преди началото на начинанието бащата трябвало да се задължи нищо да не съобщава за резултатите. Това задължение — обработването и издаването на приключенията и научните резултати от пътуването — тогава поел синът Георг Форстер и го изпълнил с едно изключително прегледно и ясно изложение.

На 13 юли 1772 г. двата кораба излезли от Дувър в открито море и именно така този път Земята била заобиколена за първи път от запад към изток. Минавайки край островите на Зеления нос и Капщад, Кук достига до Антарктика, при което за първи път в историята пресича Южния полярен кръг. Достигнатата от него още през 1772 г. ширина от 67 градуса и 15 минути би била достатъчни, за да открие днешната Антарктида, но на достигнатото от него място брегът на Шестия континент се отдръпва далече навътре. Няколко градуса по̀ на изток той би попаднал на днешната Ендерби-Ленд. На два пъти корабите били разделяни от буря и мъгла. Първия път те се срещнали при Нова Зеландия, уговорения (дефект в хартиения оригинал) попаднал на днешната Ендерби-Ленд. На два пъти минали и „Адвенчър“ се върнал преждевременно в Англия, Кук продължил да пътува още цяла година, правел все нови и нови набези в областите между петдесетия и шестдесетия, отчасти седемдесетия градус южна ширина, в които почти не срещнал твърда земя. Промеждутъци за почивка били само престоите в познатите острови в Южното море и на Нова Зеландия. След тригодишно пътуване той през Кап Хорн и Капщад, Света Елена и Азорските острови се върнал в родината в края на юли 1775 г. За съществуващите тогава възможности въпросът за Южния континент бил разрешен от Кук.