Джеймс Кук
Пътуванията на Джеймс Кук около света (78) (Корабни дневници)

Питомни животни за Таити

На следната утрин се отправих за борда, за да посрещна краля, който дойде да ми върне визитата. Той лично поднесе подаръци: една жива свиня, различни големи риби, напълно приготвени за ядене, както и много кошници с хлебни плодове и банани. Преди да се реши да се качи на кораба, аз трябваше да се облека така, както го изискваше таитянският етикет, тоест да се натоваря с най-добрите тукашни платове, и да се превърна в безформена фигура. Едва тогава кралят дойде на палубата и посети също и каютата, след като изпроводи напред своя брат и след като той му докладва, че няма нищо опасно. Заинтересува се също така и от нашата закуска, от нищо не се учуди толкова, колкото от това, че пием гореща вода (чай) и ядем хлебен плод с мазнина (масло). Сам той не се докосна до нито едно ядене, но неговата свита си хапна от всичко. Пуделът на господин Форстер му хареса толкова, че той поиска да му го подарим и заповяда да го носят навсякъде след него. Но твърде опасни за благоволението, с което се ползуваше кучето, станаха една коза и един козел, подарък от „Адвенчър“. Кралят не се уморяваше да пита как трябва да се отглеждат тези животни. Той ни обеща да щади малките, та Таити да се сдобие и с кози. Към този полезен подарък по-късно прибавихме и нашите три последни овце от нос Добра Надежда.

Излетите, които предприехме, ни дадоха възможност да се запознаем и с някои нови неща. В една от предните долини нашите естественици направиха ботаническо откритие. Те намериха едно дърво с хубави цветове, бели като лилии, но по-големи и с много тичинки, върховете на които са кърмъзовочервени. Повечето от цветчетата бяха изпадали и покриваха земята далеч наоколо. Жителите счукват орехоподобния плод и го хвърлят в морето, смесен с месото на миди, и от това рибите така се зашеметяват, че могат да се ловят с ръце. Много от крайбрежните растения, които се срещат между тропиците, имат същото зашеметяващо свойство.

Лейтенант Пикързгил предприе няколкодневно пътуване с лодка, за да донесе припаси. Между другото той посетил плодородните равнини на Папара и малкия район, който е собственост на някогашната кралица Оберера. Тази дама, която живее разделена от своя съпруг Оамо, много бе пострадала от последните войни между главатарите на двата полуострова. Тя горчиво се оплакваше, че е титих (бедна) и не може да подари на своите европейски приятели даже една свиня. Оамо, някога крал на цяло Таити, живееше в района Папара. Бе се оженил за едно от най-хубавите момичета, въпреки че той самият бе вече стар и дебел. Младата му жена придружи господин Пикързгил до друг един от нашите приятели, огромния дебел Потатау. Той също междувременно бе взел една по-млада жена и неговата изоставена съпруга от своя страна живееше с един нов мъж или любовник. Независимо от тази промяна в семейството двете двойки живееха в най-добро разбирателство в една и съща къща.

Бях предвидил за нашия престой в Таити четиринадесет дни; този срок вече изтичаше. Нашите приготовления бяха почти привършили, когато на борда дойде един млад мъж на име Пореа заедно с баща си и заяви, че иска да ни придружи до Англия. Аз приех молбата му, тъй като той при случай би могъл да ми бъде полезен. Бащата се съгласи, защото получи една брадва и няколко пирона. Той напусна кораба без каквато и да било проява на тъга. Пореа, чието единствено облекло се състоеше от парче плат, завито около бедрата, беше в добро настроение, докато няколко млади момчета загребаха край кораба и му предрекоха, че ще намери смъртта си, ако остане с нас. Той се натъжи и проля сълзи. В каютата го успокоих и му обещах да се грижа за него и да бъда за него като баща. Това уверение така го успокои, че той отново се развесели.

Вятърът, който на 1 септември ни изведе в морето, бе толкова слаб, че цялата вечер останахме близо до брега и още един път имахме възможност да наблюдаваме прекрасната равнина, която даже през това годишно време спада към един от най-хубавите ландшафти на света. Жителите на тази прелестна страна са щастливи в нея. Мекият климат и отличната почва, на която растат почти без каквото и да било отглеждане всякакви годни за ядене растения, обезпечават тяхното съществувание. Тъй като средствата за съществувание са така големи, а нуждите така нищожни, свързването на половете не води до оня застрашителен брой грижи, от които са заплашени нашите европейски бракове.