Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Journals of captain James Cook, –1775 (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
thefly (2017)

Издание:

Заглавие: Пътуванията на Джеймс Кук около света

Преводач: Стехан Хантов

Година на превод: 1969

Език, от който е преведено: немски

Издател: Държавно издателство — Варна

Град на издателя: Варна

Година на издаване: 1970

Печатница: ДПК „Странджата“, Варна

Излязла от печат: 25.I.1970 г.

Редактор: Петър Алипиев

Художествен редактор: Иван Кенаров

Технически редактор: Константин Пасков; Елена Върбанова

Художник: Иван Кьосев

Коректор: Паунка Камбурова; Светла Димитрова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4908

История

  1. — Добавяне

Господин Мънкхауз намира изход

Нашите хора нямаше да могат по-дълго да издържат напрежението. Затова господин Мънкхауз, един от нашите офицери, ми предложи един начин, който някога бе видял да се прилага на един търговски кораб. Този кораб имал пробойна, през която нахлувала четири фута вода на час, и въпреки това благополучно стигнал от Вирджиния до Англия. Средството се състоеше в една така наречена „подплата“. В разтворено платно леко зашихме голямо количество кълчища и вълна и издърпахме платното с въжета под кораба. При това всмукателната сила на пробойната притегли кълчищата и вълната, и пробойната донякъде бе закрита. Преди това имахме нужда от три помпи. Сега една-единствена бе достатъчна. Този успех отново укрепи нашата вяра и предизвика у моряците настроение, което не би могло да бъде по-добро, ако вече бяхме в някое пристанище. Само преди няколко мига най-смелите ни надежди бяха да можем да изтеглим кораба си на брега и от неговите отломки да си построим малък плавателен съд, който да ни откара до Източна Индия. Сега вече не ставаше дума за нищо друго, освен да намерим добро пристанище, където да поправим кораба и след това да продължим пътуването си, като че ли нищо не се е случило.

Трябва с признателност да заявя, че при всичката наша неволя у моите хора никога не се проявиха изблици на ярост или отчаяние. Въпреки че всеки знаеше за заплашващата ни опасност, всички останаха господари над себе си и спокойно и както се следва извършиха всичко, което беше необходимо, и бяха еднакво далече както от размирици, така и — като се изключи един кратък миг — от тежко отчаяние.

През нощта корабът пропусна около петнадесет инча вода и следователно не се намираше в непосредствена опасност. Към шест часа на следващия ден отплувахме на северозапад и към девет часа минахме съвсем близо до няколко малки острова. След като към обед се бяхме отдалечили още три лиги от сушата, аз изпратих главния боцман с три лодки да сондира пред кораба и да намери пристанище, където бихме могли да поправим кораба. Първият залив, който той намери, не можеше да се използува поради много плитката вода.

При залез-слънце бяхме заобиколени от плитчини и затова наредих да се пусне котва. Пинасата с един боцман остана в морето и към девет часа съобщи, че е открила един залив, където имало достатъчно вода и че били налице всички необходими удобства за поправяне на кораба. Отправих се към този залив на следващия ден, като заради плитчините бях извънредно предпазлив. Най-сетне се показа един канал, който образуваше входа на нашия залив. Изпратих лодките напред и ги последвах веднага щом получих благоприятни известия. Истинско щастие бе, че намерихме място, където да се приютим. Вятърът започна да духа и ние скоро разбрахме, че корабът вече не е в състояние да маневрира. Той на два пъти не се подчини на кормилото и не ни остана нищо друго, освен да бъдем взети от лодките на буксир. Каналът обаче беше толкова тесен, че аз първо заповядах да го маркират с шамандури и временно пуснах котва. През тази нощ и през целия следващ ден вятърът духаше така силно, че ние не напуснахме мястото си. Най-сетне на 16-ти стана по-спокойно и тогава можах да вляза в канала.

Освен необходимостта да поправим кораба имаше и други причини, поради които трябваше да влезем в пристанище. Избухна скорбут и се появиха обезпокоителните му симптоми. На нашия беден таитянин Тупиа, който от известно време се оплакваше, че венците го болят и се подуват и по съвета на нашия лекар беше пил много лимонов сок, му се появиха петна по краката, при него имаше и други недвусмислени признаци, че болестта бързо напредва. Здравето на нашия астроном Грийн също бе подкопано.

През нощта трябваше още един път да хвърля котва. На отсрещния бряг гореше огън, а на следващия ден от много места на планините се изкачваше пушек. Ние вдигнахме котва, въпреки че вятърът отново бе станал доста хладен. Пред пристанището на два пъти заседнахме. Първия път лесно се измъкнахме, втория път трябваше да изчакаме прилива. Накрая скоро стигнахме до нашето убежище, което бе наистина малко, но предлагаше удобства, каквито не бяхме намирали в нито един от заливите на този бряг.

(Престоят, който Кук е бил принуден да направи тук поради повредата на кораба, траял от 14-ти юни сутринта до 4-ти август 1770. В залива, където изтеглили на сушата „Индевър“, за да го поправят, тоест на източния бряг на Куинсланд в Австралия, по-късно е бил основан градът Куктаун, център и пристанище на златодобивна област).