Джеймс Кук
Пътуванията на Джеймс Кук около света (168) (Корабни дневници)

В страната на чукчите

Когато влязохме в залива, на северния бряг забелязахме едно село и жители, които, щом видяха нашия кораб, като че се обезпокоиха и уплашиха. Ясно различихме хора, които с някакъв товар на гърба бързаха към вътрешността на страната. Слязох на брега с три въоръжени лодки, в които освен мен имаше още няколко офицера. Тридесет до четиридесет мъже стояха на близкия до селото хълм в боен ред, въоръжени с копия, лъкове и стрели. Когато се приближихме, трима от тях тръгнаха срещу нас край брега, свалиха капите си и няколко пъти дълбоко се поклониха. Ние също поздравихме приятелски, но все пак не им гласувахме особено доверие. Щом лодките ни се докоснаха до брега и те се оттеглиха. Аз ги последвах сам, без оръжие, и моите подвиквания и движения постигнаха този резултат, че те спряха и приеха от мен няколко дреболии. В замяна ми дадоха две лисичи кожи и няколко зъба от морж.

Те още бяха предпазливи, даже недоверчиви и със знаци ме помолиха да не позволявам на хората си да напредват. Един от тях, когато поисках да сложа ръката си на рамото му, стана неспокоен и бързо отстъпи няколко крачки. Колкото наближавах по-навътре в сушата, те все повече се оттегляха и на няколко пъти приготовляваха копията, докато резервата на хълма опъваше лъкове. Накрая ги склоних да се спрат и след като им подарих още няколко мъниста, моите спътници можаха също да пристъпят. Дадохме им ножове, мъниста и тютюн, срещу което получихме някои от техните дрехи и малък брой от стрелите. Те упорито отказаха да ни отстъпят копие или лък. Грижливо пазиха тези оръжия и нито за миг не се отделяха от тях. Изключение правеха петима мъже, които непринудено изпълниха пред нас някакъв танц с песенен съпровод. Те сложиха на земята копията и стрелите, но оставаха толкова близо до тях, че всеки момент можеха да посегнат към оръжията си. Освен това, за да бъдат по-спокойни, те поискаха да седнем на земята.

Стрелите им бяха с остриета от камъни или от кости, най-често без кукички. При единия вид стрели върховете бяха тъпи и закръглени. С тези стрели вероятно се убиват малки животни, кожата на които не трябва да бъде повреждана. Копията бяха направени много грижливо, без съмнение европейска или азиатска изработка.

Някои други неща, като например дрехите им, издаваха по-висока степен на изобретателност, отколкото това може да се предполага при един толкова северен народ. Освен това предимството пред жителите на срещулежащия бряг правеха впечатление и някои други разлики. Всички американци, които бяхме срещнали след пристигането ни на техния бряг, бяха дребни на ръст и имаха кръгли лица и изпъкнали скули. Тукашните жители се отличаваха с продълговати лица и бяха силни и добре сложени. С изключение на един плешив мъж без оръжие ние не забелязахме нито старци, нито деца. Всички останали, изглежда, нарочно бяха подбрани, за да ни посрещнат. Бяха по-скоро под, отколкото над средна възраст. Единствената рисунка по тялото, която видяхме, бе една черна черта през лицето на един старец. Ушите на всички бяха пробити, а някои носеха мъниста. Дълго украшение не видяхме, а устните не бяха пробити. Това също бе една разлика с обичаите на американските индианци в Далечния Север.

Облеклото на чукчите се състои от един вид шапка, яке, панталони, ръкавици и ботуши. Всички те са направени от кожа на северен елен, от куче и от тюлен и са изработени великолепно. Косите, които изглежда бяха черни, бяха или остригани или съвсем късо подстригани; никой не носеше брада. Между малкото неща, които им дадохме, най-много им допаднаха ножовете и тютюнът.