Джеймс Кук
Пътуванията на Джеймс Кук около света (43) (Корабни дневници)

Пътуване през Торесовия проток

И така ние продължихме пътуването си, колкото се може по-близо до брега. Не един път бивахме обградени отвсякъде от пясъчни прагове и рифове и трябваше да търсим пътя си през тесни канали. Ние бяхме избягнали по-големи неприятности и тези пречки, към чиито опасности бяхме вече претръпнали, ни направиха малко впечатление.

На 22-ри август в северна посока открихме бряг, който в началото взехме за продължение на материка. Това бе един остров и така в мен се появи предположението, че съм намерил търсения вход в Тихия океан. Показа се един канал, който се отличава с това, че от страната на континента има нос, който нарекох Кейп Йорк. Един час след като се влезе в канала, той започва да става по-широк. На острова се показаха много туземци. Неприятелското им държане не ми попречи да сляза на сушата. Впрочем те се отдалечиха, когато се приближихме до брега на разстояние един пушечен изстрел. Деветима от тях носеха копия, каквито вече познавахме, десетият бе въоръжен с лък и стрели. За нас бе ново и това, че от големи седефени черупки си бяха приготвили огърлици. Веднага изкачихме най-високата планина, която впрочем бе само три пъти по-висока от нашата мачта, и напълно безплодна. В цялото пространство на югозапад и на запад не се виждаше никаква земя, така че можех да бъда сигурен, че се намирам в канал. Тъй като сега бях достигнал северната точка на Нова Холандия, където положително не е бил нито един европеец, още един път издигнах английското знаме и завладях целия източен бряг в името на крал Джордж III. Кръстих цялата тази земя Нови Южен Уелс. (Днес цялата тази област спада към щата Куинсленд, а названието Нови Южен Уелс се е запазило само за югоизточната част на Австралия.) Изпразнихме нашите пушки, а корабът ни отговори с оръдия. След подобна церемония на острова, на който дадох името Позешън Айланд, ние се върнахме на кораба. На много места видяхме, че се издига огън. На следната утрин на плажа дойдоха няколко туземци да събират миди. Бяха жени, които ходеха без каквото и да е облекло.

Пътуването ни през този проток, който нарекох на името на нашия кораб Индевър, бе опасно затруднено от пясъчни прагове. (Протокът на Торес е бил открит от испанския мореплавател още в 1606 г. Но тъй като испанците са пазили в тайна това важно откритие, повторното му преплаване от Кук трябва да се смята за ново откриване.) Трябваше често да сондираме, докато при лек югозападен вятър видях да се издигат високи вълни от същата посока. Това засили увереността ми, че се намираме западно от най-източната точка на Нова Холандия и че на запад има открито море. Това наблюдение много ме зарадва не само защото опасностите и трудностите на пътуването се приближаваха до своя край, но преди всичко затова, че нямаше да може по-дълго да се оспорва, че Нова Холандия и Нова Гвинея са отделни острови.

Данпиер е единственият автор, който досега е съобщил за Нова Холандия и нейните жители. (Възможно е при пътуванията си към Молукските острови португалците още в 16-ти век да са се докоснали до австралийския континент. За това няма достоверни сведения, тъй като подобно на испанците и португалците са пазили в тайна тези открития. От началото на 17-ти век холандски мореплаватели, които пътували в служба на Холандско-Остиндийското търговско дружество, носели все нови и нови сведения за австралийския бряг, така че може да се каже, че холандците са открили Австралия, на която дали и името Нова Холандия).

Изглежда, че страната е твърде обширна за малкия брой жители. Само един-единствен път видяхме заедно тридесет души, и то когато мъжете, жените и децата на Ботъни бей се струпаха, за да наблюдават пристигането на кораба ни. Когато искаха да ни нападнат, те никога не можеха да съберат повече от четиринадесет до петнадесет воини, и нито един път не видяхме лагер, който да може да приюти по-голяма войскова част. Все пак ние се запознахме само с източния бряг, а между него и западния бряг лежи огромно пространство. Обаче, както може да се заключи от сериозни данни, то е напълно пусто и населението там е още по-малко, отколкото край брега. Невъзможно е вътрешността на страната да дава на туземците препитание през цялата година, ако не се обработва. И как би могло на жителите на брега обработването на земята да бъде напълно непознато, ако го имаше във вътрешността. Нито веднъж не намерихме и един фут обработена земя и от това заключавам, че тази част на Нова Холандия, която посетихме, е населена само по брега, където морето дава на хората възможност да се изхранват.

Единственото племе, с което поддържахме връзка, живееше в местността, където поправяхме кораба си. То се състоеше от двадесет и един души, дванадесет мъже, седем жени, едно малко момче и едно момиче. Жените виждахме винаги само отдалеч, защото мъжете ги оставяха, когато идваха при нас. Тук, както и във всички други райони, мъжете бяха средни на ръст и добре сложени, стройни и при това живи и пъргави. Лицето им не беше без израз, а гласът им бе извънредно мек, почти женски.