Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Journals of captain James Cook, –1775 (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
thefly (2017)

Издание:

Заглавие: Пътуванията на Джеймс Кук около света

Преводач: Стехан Хантов

Година на превод: 1969

Език, от който е преведено: немски

Издател: Държавно издателство — Варна

Град на издателя: Варна

Година на издаване: 1970

Печатница: ДПК „Странджата“, Варна

Излязла от печат: 25.I.1970 г.

Редактор: Петър Алипиев

Художествен редактор: Иван Кенаров

Технически редактор: Константин Пасков; Елена Върбанова

Художник: Иван Кьосев

Коректор: Паунка Камбурова; Светла Димитрова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4908

История

  1. — Добавяне

Разностранна сръчност

Особено сръчни са таитяните при изготвянето на кошници и при други подобни занимания. Кошници плете всеки, а някои притежават истинска артистична вещина. Най-обикновеният вид кошница, която се прави от палмови листа, се приготвя само за няколко минути.

Въжета и върви могат да се видят най-вече при рибарите. Най-дебелите са един инч, най-тънките колкото слаб конец. От влакната на кокосовия орех добиват най-здравите въжета, с които между другото се връзват канутата. Тънките конци от хибискусов материал се използват за рибарски мрежи. При риболова островитяните също показват извънредна опитност и сръчност. Харпуните им са от бамбукова тръстика, острието е от твърдо дърво и не използват въже.

При строителните работи те използват малко и несъвършени инструменти: брадвичка с камък, длето от човешки кокали и пила от корали или от кожата на един вид скат. С тези малки инструменти те секат дървета, дялкат камъни, строят колиби и канута. Сеченето на едно дърво с твърда дървесина е най-трудната от тези операции и за нея са необходими няколко мъже, които трябва да работят непрекъснато по цели дни.

Най-малките канута, които правят, са дълги шест, най-големите седемдесет и два фута. Дългото военно кану, на чиято издигната предна част войните се бият с прашки и копия, е широко най-много два фута, докато най-малкото, което се използва само за риболов, е широко едва един фут. Военните канута излизат в морето винаги завързани по две. Всичките по-големи канута имат едно или повече платна от рогозка.

Забележително е колко остроумно таитяните могат да предсказват времето или поне посоката, от която ще духа вятър. Знам едно от правилата, от което те се ръководят. Казват, че Млечният път винаги (привидно) е наклонен — ту на едната, ту на другата страна и че това става под влияние на вятъра; ако този наклон остане непроменен цяла нощ, то на другата сутрин ще духа съответният вятър. При своите по-големи пътувания през деня те се направляват по слънцето, а нощем по звездите. Различават всички звезди и определят тяхното появяване и скриване с астрономическа точност. Не можахме точно да установим как отчитат времето. Знаем само, че броят по месеци, които са с двадесет и девет дена, а денят има дванадесет подразделения. Въпреки че имат названия на числата само до десет, могат да смятат до две хиляди. В измерване на разстоянията те са далеч назад; ако например искат да определят разстоянието до някое място, те казват времето, което е необходимо, за да се стигне дотам. Доколкото мога да съдя за техния език, мога да кажа, че той е мек и благозвучен, но до голяма степен несъвършен.

При един народ, който има такава обикновена храна и едва познава порока на пиянството, е естествено да има малко болести. По-често се срещат червеният вятър и една кожна болест, която прилича на проказа. Всички, при които тази болест е много напреднала, живеят в особени колиби, напълно отделени от обществото. Никой не ги посещава, но ги снабдяват с храна.