Джеймс Кук
Пътуванията на Джеймс Кук около света (57) (Корабни дневници)

Обзетите от амок

За нас най-забележителното при малайците бяха техните припадъци от амок и боготворението на някои крокодили от тяхна страна. Когато малаецът се почувствува обиден или когато се събуди неговата ревност, той се упоява с опиум и се втурва на уликата, където намушква всеки, който се опита да го спре или у когото предположи такова намерение. Най-често хората, които свирепствуват по този начин, са роби или хора от долното съсловие. По време на нашето пребиваване от това безумие бе обзет и един богат човек, който бе започнал да ревнува собствения си брат.

Не е трудно да се разбере това, че при един такъв отмъстителен народ някой може да смята цялото общество отговорно за една обида, за която не може да получи удовлетворение от закона. Как да си обясним обаче, че има семейства, които вярват, че една жена заедно със своето дете може да роди млад крокодил, който акушерката занася в близката река. Роднините, особено братът или сестрата, го посещават там и го хранят. Една млада робиня, която бе служила в английско семейство и малко разбираше нашия език, разправила на господин Бенкс как баща ѝ ѝ доверил на смъртното си легло, че в реката живее един негов брат крокодил и я задължил да се грижи за него. Тя потърсила чичо си, извикала: „Бели кралю, ела!“ Видяла как от реката се изкачва един крокодил и изяжда донесената от нея храна. „Моят чичо — продължи робинята — не бе като другите крокодили, а много по-хубав. Той бе на бели капки и имаше червен нос. Носеше златни гривни и обици.“ Робинята естествено лъжеше, но лековерието на местното население е толкова голямо, че човек не се шокира, когато чуе, че едно безухо животно носи обици.

След малайците най-многобройни са китайците. Те работят като търговци, акуратни, вежливи, но и страстни комарджии. Склонността им да печелят пари е толкова голяма, че приемат всяка поръчка, стига да не е свързана с прекалено голяма опасност.

На 26 декември сутринта отново излязохме в морето. Тъй като състоянието на нашите болни се бе влошило, на 5 януари 1771 г. спрях край източния бряг на Принцовия остров (днес Панаитан), за да купя костенурки и други пресни продукти. В началото жителите искаха тройно по-високи цени, отколкото нашите лондонски риботърговци, докато разбраха, че няма да се оставим да бъдем излъгани. По-рано островът е бил много посещаван от европейски, включително и от английски кораби, но сега го отбягват, защото водата се смята за нездрава и може да се получат малко продукти. Нашият кораб изчерпа целия запас от костенурки, а големи домашни животни не се продаваха.

Когато слязохме на суша, къщите бяха празни. Всички жители бяха на полето, за да пазят реколтата си от птици и маймуни. Къщите са на четири фута над земята върху колове и подовете им са от бамбукови стебла, между които се оставят процепи, така че въздухът отдолу може свободно да влиза. Пресен въздух пропускат и страничните стени, докато покривът от палмови листа е толкова плътен, че защищава от слънце и дъжд.

Тук се срещат приблизително същите обичаи както около Батавия. Господствуващата вяра е мохамеданството. Джамия не видях. Мъжете пазят жените си много ревниво. Видяхме само една-единствена жена, а и тя бързо избяга в горите, веднага щом ни видя.