Джеймс Кук
Пътуванията на Джеймс Кук около света (173) (Корабни дневници)

Приятелска среща с русите

На 8 октомври един туземец ни предаде необикновен подарък. Това бе ръжен хляб или по-точно пастет от ръжено тесто с кора и сьомга с много пипер. Капитан Клерк получи същия подарък и за всекиго имаше по едно писмо. За съжаление и двете бяха написани на език, който никой не разбираше. Ние с право предположихме, че подаръците идват от някакви руснаци, които са тук наблизо и с пратеник им изпратихме няколко шишета ром, вино и портер. Мислехме, че не бихме могли да им предложим нищо по-приятно и скоро научихме, че не сме се излъгали. Като придружител изпратихме Лидиърд, подофицер при морските стрелци, и много интелигентен човек. Препоръчах му да събере допълнителни сведения и ако срещне русите да им каже, че сме англичани и съюзници на тяхната нация.

Лидиърд се завърна на 10 октомври, придружен от трима руснаци. Те бяха търговци на кожи и заедно с няколко съотечественици живееха в Егучак, където притежаваха къща, магазини и гемия от около тридесет тона. Един от тях бе ръководител на кораба, от всички лъхаше интелигентност и те биха ми дали с готовност всички сведения, каквито пожелаех, ако можехме по-добре да се разбираме. Без преводач и без да знаем някой език, разбираем и за двете страни, разговорът естествено вървеше зле.

Тези хора бяха добре запознати с всички опити на русите да намерят северозападния морски път Не им бяха чужди откритите от Беринг и Чириков области.

Единият от тримата ми разказа, че бил придружил Беринг при пътуването му до американския бряг. Той трябва да е бил много млад по време на тази експедиция, защото оттогава са изминали тридесет и седем години, а той още не бе стар човек. И тримата много уважаваха името на Беринг и може би още никога някой заслужил мъж не бе получавал такива доказателства за уважение толкова дълго след смъртта си. Търговията, с която се занимаваха тримата руснаци, е много доходна. Това, че изобщо тук е могла да се развие търговията с кожи и да се разпростре от Камчатка към изток, се дължи на второто пътуване на Беринг, чиято изпълнена със страдания орис е станала за руската нация извор на изобилие. Ако постигналата го зла участ не го е била изхвърлила на острова, на който умрял и откъдето остатъкът на неговия екипаж донесъл образци от скъпоценни кожи, руснаците вероятно биха прекратили пътуванията, резултат от които са откритията във водите около американския бряг. В действителност почти подбудителната причина за всички открития направени след неговата смърт е предприемчивостта на руските търговци, на които правителството създава значителни улеснения.

(Витус Беринг (1680–1741) през 1725 г. бил натоварен от цар Петър да изследва докъде се простира Сибир и дали съществува връзка между Азия и Америка. Той е този, който при своето първо пътуване през 1728 г. минал през протока, наречен по-късно по предложение на Кук Берингов проток, и установил, че двата материка не са свързани. При своето последно пътуване Кук разширил тези сведения. Името на Беринг е свързано особено много с прочутата „Велика северна експедиция“ (1733–1743), ръководството на която той поел и която между другото трябвало да изследва и западния бряг на Северна Америка. Тази експедиция, която в научно отношение работила по съвсем модерен начин и в която освен това взели участие всички значителни руски и немски изследователи, довела до отлични резултати и между другото изяснила какви са очертанията на сибирския бряг. Най-значителното постижение било откриването от Чириков и Беринг (1741 г.) на Аляска. На връщане корабът му се разбил край острова, наречен по-късно на негово име. Вследствие на лишенията и на скорбута Беринг умрял там през декември 1741 г., а спътниците му, между които и немският изследовател Щелер, през 1742 г. достигнали Камчатка.)

Когато на четиринадесети вечерта посетих близкото село, видях да слиза на брега един руснак, който ми бе посочен като най-важната личност на този и съседните острови. Той се наричаше Измилов и дойде с лодка с трима гребци. Покани ни в малката си колиба и постави на масата най-хубавото, каквото имаше — сушена сьомга и горски плодове. Изглеждаше умен мъж, затова двойно повече съжалих, че така трудно се разбираме с думи.

Той и останалите руси отново ни увериха, че не познават северната част на американския континент и нарекоха тази област Аляска. По-нататък научихме, че русите са правили чести опити да се затвърдят в областта на американския западен бряг при Уналашка и околните острови. Но те всеки път бивали отблъсвани от тамошните индианци, които според техните описания били коварни. Те споменаха трима търговци или офицери, които били убити от тамошното население, и много от хората, които придружаваха Измилов, ни показаха белези от рани, които били получени на северноамериканския бряг.