Джеймс Кук
Пътуванията на Джеймс Кук около света (74) (Корабни дневници)

Нова среща с Таити

Реших, че ще намеря сигурно място за хвърляне на котва зад ниските рифове, разположени паралелно в един ред, върху които прибоят се разбиваше и пенеше. Жителите скоро ни забелязаха, тикнаха лодките си във водата и загребаха срещу нас. За съвсем кратко време морето около кораба се превърна в пазар върху вода. Всеки имаше какво да предложи: кокосови орехи, банани и хлебни плодове, въдици, каменни брадви и изделия. Нямаше за продан само прясно месо, от каквото най-много се нуждаехме. Свинете, ни казаха, са собственост на краля. Никой от таитяните, които така доверчиво търгуваха с нас, не бе въоръжен. Във всички ръце имаше зелени клонки, които ние от по-рано познавахме като символ на мира.

Сред нашите посетители бе и един главатар със своите две сестри. Той бе почти толкова бял, колкото и ние, и имаше наистина хубави и правилни черти, високо чело с извити вежди, големи черни очи, черна къдрава брада и коса. Една от сестрите му бе още по-светла от него и имаше твърде грациозна фигура. Чертите ѝ не бяха правилни, но много привлекателни. Нашите офицери се възхищаваха от хубавата марараи, но мнението за нея стана недобро, когато се оказа, че е задигнала един чаршаф. Първият ни въпрос към нейния брат бе, жив ли е още Тутаха. Той вече не бе жив. Бил убит в една война с краля на по-малкия таитянски полуостров, който на местен език се казва Триарабу. Повечето от островитяните ме познаха и попитаха за господин Бенкс и за останалите ми спътници. Името Тупиа не спомена никой.

Междувременно бе настъпило пълно безветрие и положението ни пред рифа стана опасно. За да стигнем до пристанището, трябваше да заобиколим западния край на споменатата верига от рифове, а за това ни бе необходим вятър. Беше около два часа следобед, когато стигнахме до един отвор в рифа, през който като че ли можеше да се мине. Но той не бе достатъчно дълбок и приливът така мощно ни влечеше натам, че ние попаднахме в течението, няколко пъти се блъснахме и накрая заседнахме. Пред очите ни започнаха да се мяркат всички ужаси на едно корабокрушение, но различни щастливи обстоятелства ни спасиха. Настъпи отлив, едновременно с това задуха вятър откъм сушата и нашите лодки можаха да ни изтеглят. Към тях се присъединиха и тези от „Адвенчър“ и тъй можахме да се освободим от рифа. За да не се повтори подобна несполука, отправих се към морето и цяла нощ лавирах.

На следния ден отново се доближих до сушата и тръгнах край брега на по-малкия или южен полуостров. Както и предишния ден непрекъснато ни обграждаха лодки. Често някоя от тях се обръщаше, но никога не се случваше нещастие, защото и мъжете, и жените плуват прекрасно и знаят как почти мигновено да изправят плавателните си съдове. Хвърлих котва в малкото пристанище Антипиа. Напливът от таитяни бе по-силен, отколкото където и да било другаде, всички искаха да имат мъниста, пирони и ножове и за тези евтини стоки ние получихме невероятно много неща: рогозки, кошници, хлебни плодове, диоскорея и банани. Тъй като търговците идваха на кораба, кражбите не можеха да бъдат предотвратени. Ако откривахме някой крадец, той получаваше удари, които търпеливо приемаше.

Ако някой таитянин нямаше какво повече да предложи, той се опитваше да спечели нещо с плувното си изкуство. Всичко започна случайно. Наш офицер изпусна в морето мънисто и един таитянин го извади така изкусно, че започнахме да хвърляме стъклени неща и даже пирони, та туземците да се потапят и да показват изкуството си. Жени и мъже започнаха да се съревновават при хвърляне във водата. Бистрата вода ни даваше възможност добре да видим как се стрелваха към дъното на морето. Понякога те оставаха дълго под водата и изобщо показаха такова сродство със стихията, такава сръчност, че можеха да бъдат сметнати за амфибии.

Аз слязох на сушата с капитан Фюрно и няколко други офицери, за да посетя краля. Вероятно негово величество е бил в лошо настроение, защото не бяхме допуснати при него, но получихме уверение, че на следния ден ще ни бъде направено ответно посещение. Но кралят не удържа думата си и когато аз още един път слязох на острова, чух, че е заминал за друга местност на своята област. Поведението му бе за нас неприятно дотолкова, доколкото не можехме да получим свине. От тях имаше много, почти във всяка колиба държаха по няколко, но ги криеха от нас, защото липсваше кралското разрешение за продажба.

Пристанището, в което се намирахме, бе толкова малко, че нашите два кораба почти го изпълваха. Водата бе прозрачна като кристал и гладка като огледало, въпреки че съвсем близо бе бушуващият прибой, който се разбиваше о външната верига рифове. Ние имахме хубав изглед към земята. Най-близо до нас бе бреговата ивица, тясна равнина, която е плодородна и дарува жителите си с изобилие. Срещу кораба се открива тясна, добре обработена долина, която от двете страни е обхваната от гористи хълмове. Зад тази долина се издигат нагоре стръмни планински върхове, а под тях един, чиито високи скали надвисваха и заплашваха да се сгромолясат. Нашите естественици се изкачиха на тази долина. Надеждата им да намерят много нови растения, не се оправда. Щом населението забеляза, че естествениците събират растения, без да го подканяме, донесе треви и цветя. Между клоните на дърветата гнездяха много птици, някои от които със своето пеене опровергаваха европейския предразсъдък, че тропическите птици били неми. Към брега в чакълесто корито се извиваше хубав поток с ясна, сребриста вода.

Пасивността на туземците е толкова голяма, че почти никой не желае да се изкачва по планините. Нашите пешеходци, които дотогава имаха значителна свита, били оставени сами там, където долината започва да се изкачва. Те продължили пътя си в едно дефиле между планини, докато една отвесна скала им попречила да продължат по-нататък. От скалите се изливаше надолу един водопад и в подножието им образуваше езеро, на прелестните брегове на което цъфтяха много цветя. Дърветата правеха прохладна сянка и очарованието на тази мила самота се усилваше още повече от изгледа над брега и морето. Не се виждаше нито едно вредно животно; даже комари и москитоси не бръмчаха.