Джеймс Кук
Пътуванията на Джеймс Кук около света (88) (Корабни дневници)

Ледът ни отблъсва

Този ден към четири часа забелязахме, че облаците, надвиснали над южния хоризонт, са снежнобели и блестят необикновено. Знаехме, че това е признак на ледено поле, скоро го видяхме от марса, а към осем часа бяхме непосредствено до него. То се простираше от изток на запад, додето погледите ни стигаха. Едната половина на хоризонта на значителна височина бе осветена от отразените от леда светлинни лъчи. Освен айсбергите по ръба, аз преброих на това поле други деветдесет и седем, някои от които бяха много широки и приличаха на планинска верига, върховете на която се трупат един върху друг, докато се загубят в облаците. Северният ръб на тази неизмерима равнина се състоеше от компактни ледове, които се бяха сбили или пък се бяха натрупали едни върху други и през които никой човек не би могъл да се промъкне.

Нашата южна ширина бе 71 градуса и 10 минути, нашата западна дължина 106 градуса и 54 минути. Не искам да кажа, че би било невъзможно да се проникне още по̀ на юг, но всеки опит за това би бил свързан с големи опасности и не вярвам, че който и да е мореплавател в моето положение би предприел подобен опит. Моето мнение, към което се присъединиха и офицерите, се изразяваше в това, че този лед стига до Южния полюс или пък граничи с бряг, с който той е свързан от най-стари времена.

На 5 януари взех решение да се отправя на север и ако преди това не открия земя, да прекарам следващата зима между тропиците. Главната цел на пътуването ми бе да търся Южния континент. Моята увереност, че той — ако изобщо съществува — е разположен твърде далеч на юг, за да може да бъде достигнат, би ми дало право да се отправя назад към Кап и да завърша експедицията си. Но ако приемех, че южният Тихи океан вече е толкова добре изследван, че там вече няма какво повече да се прави и се върнех от Южното море с един кораб, който ми бе предоставен изрично за откривателско пътешествие, с моя работлив екипаж и моите запаси, то аз бих показал липса на достатъчно енергия и бих си навлякъл упрек, че имам слаби умствени способности.

Първоначално исках да потърся острова, открит преди един век от Хуан Фернандес, и ако не го намеря, да се отправя към Великденските острови. Оттам исках да проникна между тропиците и на Таити да потърся известия за „Адвенчър“. Кроях и по-нататъшни планове, през време на благоприятния летен сезон да заобикаля нос Хорн и да изследвам южната част на Атлантическия океан. Колкото и всеобхватен да беше този план, все пак го смятах за изпълним и когато го съобщих на моите офицери аз се зарадвах, защото те с готовност се съгласиха с него. Един силен югозападен вятър, който започна изненадващо и отнесе няколко платна, така бързо ни понесе към север, че през следващите двадесет и четири часа изминахме едно разстояние от цели три градуса ширина.