Джеймс Кук
Пътуванията на Джеймс Кук около света (42) (Корабни дневници)

Критични мигове

Вятърът не бе толкова неблагоприятен, че да имам от какво да се страхувам, като пътувам на север. Когато обаче на 16-ти август изгря слънцето, настъпи безветрие и ние видяхме как едва на една миля от нас страшно се пенеше прибоят. Вълните носеха кораба към рифа със застрашителна скорост. На сто и петдесет фадена дълбочина не намерихме дъно, така че не можехме да хвърлим котва, а въздухът не се помръдваше. Лодките бяха нашето единствено спасение, а за нещастие точно тогава пинасата бе в ремонт. Другите две лодки не бяха достатъчни за теглене, така че все повече се приближавахме до прибоя. Когато вече можехме да прибавим и пинасата, за поправянето на която работихме с всички сили, се появи слаб вятър, който при други обстоятелства едва ли бихме забелязали. Той ни обърна напреки пред рифа, тогава отново настъпи безветрие и когато същият слаб вятър отново се появи, той за жалост не трая повече от десет минути. Нашето спасение бе още възможно, ако минехме през един внезапно показал се отвор на рифа. Един от главните боцмани съобщи, че той е широк само колкото един кораб, но води към спокойна вода. Докато нашите лодки ни влачеха към този отвор, настъпи отлив. И тогава за ваше учудване от този канал се появи силно противотечение, което малко ни поотдалечи от прибоя.

След като настъпи отливът обаче, ние отново се понесохме към прибоя. Междувременно открихме по-далече на запад един втори канал, чието проучване възложих на първия лейтенант. Ние ту печелехме малко пространство от отлива, ту той ни побеждаваше. Отворът бе тесен и опасен, но през него можеше да се мине и това реши въпроса. Нашите лодки, един слаб североизточен бриз и самият отлив ни понесоха към тоя отвор, където веднага бяхме подхванати от едно буйно течение, което ни предпази от това да се допрем до двете страни на тесния канал. Вътре в рифа хвърлихме котва на едно дъно, покрито с корали и скали. Такива са превратностите на живота, че ние сега бяхме щастливи, че отново сме в същото положение, от което с голяма радост се бяхме отървали само преди няколко дни.

За мореплавателите скалите и праговете винаги са опасни даже и тогава, когато дължината им е точно известна. Много по-опасни са те в морета, в които още никой не е пътувал, а най-лоши в тези части на света, в които се намирахме ние. Тук можеш да се сблъскаш с коралови скали, които се издигат отвесно като стени от недостижими дълбочини и които вълните покриват по време на прилив. Освен това в неизмеримо голямото Южно море има високи вълни, които могат да предизвикат прибой, какъвто в нашите северни ширини не сме виждали. Нашият кораб бе лош платноход, а хранителните ни припаси се привършваха, така че в тези непознати морета опасенията ни бяха двойно по-големи. Дългът ни повеляваше да издържим на всички тези опасности. Да ни нарекат безумно смели, ако намерехме смъртта си при изследването на този непознат бряг, това би било несправедлив упрек, но по-лесен за понасяне, отколкото ако изоставехме нашето начинание и чрез поведението си дадяхме на света право да ни нарече подли.