Ние минаваме Южния полярен кръг
На 17 януари 1773 г. минахме Южния полярен кръг и така се озовахме в същинската студена полярна зона, в която преди това не бе прониквал нито един мореплавател. В компактния лед си проправихме път край повече от тридесет ледени полета, докато на 67 градуса и 15 минути южна ширина ни възпря една ледена маса, краят на която не се виждаше.
След това употребихме времето си за търсене на новооткритата земя, за която бях чул на Кап. Тук искам да съобщя подробности за това откритие. Господин дьо Кергелен (Ив дьо Кергелен-Темарек (1745–1779) — френски мореплавател, при едно пътуване в Южно море през 1772 г. открил островите Кергелен) в края на 1771 г. напуснал Мавриций с два кораба: „Фортюн“ и „Гро Вантр“, с капитан Ст. Алуарн.
Последният на 13 януари 1772 г. намерил три острова: двата нарекъл острови на Фортуна, а третия поради очертанията му Ил Ронд. Почти по същото време Кергелен видял една висока планинеста страна с доста големи размери. След като двамата откриватели отново се срещнали, те слезли на брега, но тогава били разделени от буря, която откарала господин дьо Кергелен в морето, а на неговия спътник отнесла една лодка. Въпреки това същият продължил своите издирвания и се убедил, че сушата, покрай която пътувал пет мили, е планинеста и почти навсякъде недостъпна. През Нова Холандия, Тимор и Батавия той се върнал в Мавриций, където умрял скоро след това. Кергелен стигнал до Европа, където му дали един линеен кораб и една фрегата, за да продължи откритията си. При това второ пътуване той не направил нови открития, защото едва съгледал островите на Фортуна и трябвало да се връща.
Господин дьо Марион, когото френското правителство пратило в тези води с два кораба под командуването на Крозе и Клезмюр, на три различни места, между 46 и 48 градуса ширина и 37 и 49 градуса източно от Гринуич, открил няколко малки острова, всичките скалисти, неплодородни и с незначителни размери. (Марион-Дюфрен (1729–1779) между другото придружавал Бугенвил при неговата обиколка около света през 1766–1769). Той първо се отправил към страната на Ван Димен (Тасмания) и след това посетил Нова Зеландия, където в островния залив бил убит от тамошното население заедно с двадесет и осем от своите хора. За това ще говоря и по-късно. Крозе, който поел командуването, се върнал обратно през Филипините и Мавриций.
Признаците, които показваха, че се намираме близо до страната на Кергелен, се увеличиха. Край нас често минаваха големи количества морска трева, появиха се птици, между които и един вид морски лястовици с раздвоени опашки, наречен от моряците яйчени птици. Както предполагах, островите бяха на изток, защото оттам духаше студен вятър, а въпреки това от морето не се издигаха високи вълни. А капитан Фюрно направил обратното, като търсил земята на запад, и за да изясня този пункт, аз реших да кръстосам четири или пет градуса дължина на изток и запад. Ветровете ми попречиха да изпълня този план и аз не стигнах до Земята на Кергелен. Въпреки това смятам, че с моите изследвания съм оказал услуга на географията дотолкова, доколкото моето пътуване в близост до тази земя доказа, че се касае до остров и че това не е, както се предполагаше, северният край на някакъв Южен континент.
