Джеймс Кук
Пътуванията на Джеймс Кук около света (133) (Корабни дневници)

Крадците се стрижат до кожа

След няколко дни ни посети главатарят на Тонгатабу, който се казваше Финау и ни бе представен като крал на всички тези острови. В момента на нашето пристигане едно кану тръгна, за да го предизвести. Всички островитяни го посрещнаха, хвърлиха се на земята пред него и докосваха с ръце краката му.

Получих от тази висока личност подарък две риби, които поднесе един слуга и на тази любезност отговорих чрез едно посещение. Финау изглеждаше на около тридесет години и бе висок, но със слабо телосложение. Никога досега по тези острови не бях виждал черти на лице, които да са толкова близки до европейските. Попитах го дали той е кралят, но ми отговори не той, а един главатар — Тайпа, който потвърди и изброи не по-малко от сто и тридесет острова, чийто владетел бил Финау. Този главатар бе единственият, който имаше право да седи на същата маса, когато Финау се хранеше с нас. Трябва да призная, че този етикет ми бе твърде приятен, защото преди това много си патехме от блъсканицата. Финау бе всеки ден при нас и вече се хранехме съвсем удобно. Понякога той нареждаше да му донесат яденето от острова и по този начин опознах няколко вида местни яденета, между другото и риби, варени в кокосово мляко, които толкова ми харесаха, че отсега нататък карах да ми приготовляват рибите само така.

Крадяха ни от първия до последния ден. Ако се оплачехме на главатарите, те ни отговаряха, че трябва да убием виновниците. Този съвет ни го даваха съвсем сериозно. Към по-бедните хора тук се отнасят без състрадание и техният живот нищо не струва. Когато един ден тълпата започна да ни притеснява с любопитството си, някакъв главатар започна безмилостно да бие. Един от любопитните бе така зле ударен, че от носа и устата му започна да тече кръв и той бе отнесен като умрял. А главатарят само се изсмя.

Най-сетне капитан Клерк измисли едно действено наказание. Той заповяда на всеки крадец да му острижат косата до кожа и по този начин го правеше за посмешище сред сънародниците му, а нашите моряци можеха да го разпознават.

Припасите от Анамока се изчерпаха за девет дена. Мислех да посетя най-напред Тонгатабу, но Финау ме накара да променя намерението си. Той с явна настойчивост ми препоръча да посетя един остров или по-точно островна група, разположена на североизток (групата Хапай от островите Тонга). Там, уверяваше ме той, ще намеря храни от всякакъв вид и в голямо изобилие. Аз отстъпих пред увещанията му и поради това, че никога досега при Хапай не бе спирал европейски кораб.

Финау и Тайпа ни придружиха в началото на „Резолюшън“, а после в своето кану, с което пътуваха напред и ни показваха пътя. По целия път от Анамока до Хапай морето е осеяно с острови. Бреговете им представляват стръмни скали или червеникави дюни. Около някои от тях брегът е песъчлив. С горите си, с короните на кокосовите палми повечето от тях приличат на хубави градини сред морето. Чудесното време, което цареше непрекъснато, увеличаваше очарованието от това приятно пътуване.

Един от островите се състоеше целият от огромна конусообразна скала. Още на Анамока видяхме, че от един от тях, който се наричаше Туфоа (Тофуа), се издига дим.

Жителите на Островите на приятелството наблюдават този вулкан със суеверно страхопочитание и го смятат за някакво отуа или божество. Според техните разкази то от време на време изхвърляло големи камъни. Те описваха кратера голям колкото някой от по-малките коралови острови. Не си спомням някога да е бездействувал.

Хапай се състои от няколко острова. Хвърлихме котва в един залив на остров Лефуга, откъдето винаги имахме достъп на сушата. След миг двата кораба се изпълниха с туземци, които срещу брадви, пирони, мъниста и плат ни снабдиха със свине, птици, плодове и корени. Омай, Финау и Тайпа ме заведоха на сушата, където се състоя събрание. За повишаване на тържествеността всички туземци, дошли на корабите, бяха извикани обратно. Седнахме в една колиба, другите главатари и народът образуваха около нас кръг. Тайпа заговори на събралите се, а Финау му помагаше. Според превода на Омай Тайпа внушил на присъствуващите, че всички, стари и млади, трябва да гледат на мен като на приятел, който ще прекара известно време сред тях и че не трябва нито да ме крадат, нито да ми досаждат. В заключение той подканил слушателите си да донесат на корабите свине, птици, плодове и корени и им описал предметите, които биха получили за тях. След като приключи, Финау ни напусна. Тайпа използува отсъствието му, за да ми каже, че трябва да направя подарък на главатаря на острова, който се наричаше Еарупа.

Аз очаквах подобна покана и моят дар толкова се хареса, че още двама други главатари от острова и самият Тайпа се домогнаха до благоволението ми. Финау се върна, когато давах последния си подарък, и се престори на разсърден, задето Тайпа злоупотребил с щедростта ми. Но въпреки това аз съм убеден, че той се бе наговорил с останалите.