Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Journals of captain James Cook, –1775 (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
thefly (2017)

Издание:

Заглавие: Пътуванията на Джеймс Кук около света

Преводач: Стехан Хантов

Година на превод: 1969

Език, от който е преведено: немски

Издател: Държавно издателство — Варна

Град на издателя: Варна

Година на издаване: 1970

Печатница: ДПК „Странджата“, Варна

Излязла от печат: 25.I.1970 г.

Редактор: Петър Алипиев

Художествен редактор: Иван Кенаров

Технически редактор: Константин Пасков; Елена Върбанова

Художник: Иван Кьосев

Коректор: Паунка Камбурова; Светла Димитрова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4908

История

  1. — Добавяне

Нарекох ги Дружествените острови

От Дружествените острови — така нарекох островите Улиетеа, Отаха, Борабора (Болабола), Хуахайне, Тубаи (Мотуити) и Мауруа (Маупити), тъй като те бяха разположени много близо един до друг — ние отплувахме към един остров, който според обясненията на Тупиа се наричаше Охитироа (Руруту, един от островите на групата Тубуаи). Обиколката му е около три мили и четвърт и е слабо населен. Той не е обграден от коралов риф. Жителите му са силни, добре сложени и малко по-кафяви, отколкото тези на Дружествените острови. Единствените фигури по тялото им са черни пръстени около ръцете и краката, а под рамената големи колкото длан петна със същия цвят с назъбени краища. Почти всички платове бяха боядисани с блестяща жълта боя, а на обратната страна бяха намазани с червен лак или такъв с цвят на олово. За облекло им служи едно наметало, което стига до коляното. То се състои от парче плат, а за да може да се провира главата, в средата има дупка, обшита с едри шевове. Тогава за пръв път видяхме жители на острови от Южното море да употребяват един вид игла.

На 15 август отплувахме от Охитироа, а на 25 отпразнувахме годишнината от нашето отпътуване от Англия, като извадихме честърско сирене от делвата, където то се бе запазило много добре, и като отворихме една бъчва превъзходна бира. На 30-ти видяхме една комета, която в четири и половина часа достигна меридиана. Когато Тупиа съзря това небесно тяло, той извика, че сега жителите на Улиетеа бързо ще избягат в планините, за да не бъдат убити от господарите си от Борабора. До 3-ти септември пътувахме на юг, след това се обърнахме на запад. На 27-ми видяхме няколко водорасли и едно парче дърво, покрито с миди, на следващия ден — един тюлен, който се носеше по морето, като спеше, на 29-ти — една птица, която, изглежда, беше земна птица и с изключение на късата си човка приличаше на бекас. На 1-ви октомври видяхме безброй много птици и още един спящ тюлен. Според общо разпространеното мнение тюлените никога не се отдалечават много от сушата и се срещат само в плитчините. В Южното море този възглед не намира безусловно потвърждение. Но вярно е, че водораслите сочат близостта на земята. През следващите дни признаците се увеличиха. Появи се още повече морска трева, след това пак едно парче дърво, покрито с миди, накрая една кафява птица с бели пера под крилата, голяма колкото гарван. Тази птица, изглежда, често се среща в близост до Фолклендските острови. На 6-ти октомври от марса видяхме земя.