Джеймс Кук
Пътуванията на Джеймс Кук около света (90) (Корабни дневници)

Пристигане на Великденския остров

На тринадесети бяхме съвсем близо до острова и трябваше да хвърлим котва край един не съвсем подходящ нос, където сушата бе сравнително плоска и равна. В тая област нямаше по-добро пристанище. На брега се събраха няколко почти голи и невъоръжени жители, които веднага спуснаха във водата едно кану и загребаха към нашия кораб. Те искаха да им хвърлим въже и го означаваха със същата дума, която се употребява за това в Таити. Когато въжето им бе хвърлено, те закрепиха на него едно снопче банани и ни дадоха да разберем, че трябва да го издърпаме. Туземците бяха средни на ръст, мършави и чертите на лицата им наподобяваха тези на таитяните. Бяха татуирани и най-голямо впечатление ни направи дължината на ушите им, които висяха до рамената и бяха така пробити, че в отвора можеше да се пъхнат четири пръста.

Надвечер тръгнахме край югозападното крайбрежие, където намерихме четиридесет фадена дълбочина и добро чакълесто дъно. На следната утрин се свързахме с жителите на острова — на брега се бяха събрали около сто и петдесет. Те ни оставиха спокойно да слезем на брега и проявиха страх пред нашите пушки. Малцина бяха въоръжени с копия, върхът на които бе от парче лава; неколцина имаха къси дебели геги, а един — боздуган, дълъг три фута, на който се забелязваше някаква резба. Тук-там някой се перчеше с европейски вещи, шапка, фуражка, старо скъсано яке от кафяв вълнен плат, спомен от последното посещение на испанците. Повечето бяха голи. Само малцина покриваха долната част на тялото си с парче плат, другите имаха палта, които стигаха до коленете им и бяха направени от таитянски платове. По туземците личеше бедността на острова им. Бяха по-дребни от новозеландците и таитяните, по-мършави и с по-слаби лица. Те бяха татуирани по цялото тяло, най-силно по лицето, и скриваха естествения си светлокафяв цвят под пласт червено-кафява боя, върху която бе нанесен и хубав бронзовожълт цвят. За още по-голямо разхубавяване някои контета бяха направили върху лицето си гиздави бразди с бяла мидена вар. Всред цялото множество открихме само единадесет жени. Те бяха много алчни за нашите стоки, срещу които в повечето случаи нямаше какво да ни предложат.

При нашите рейдове точно проучихме бреговете и вътрешността на Великденския остров. Установихме, че навсякъде земята е покрита със скали и камъни, които изглеждат като вулканична лава, а почвата само на малко места е годна за обработване. С помощта на успоредни стени жителите са направили тераси, на които отглеждат своите корени и плодове. Камъните на тези стени са така добре прилегнали един към друг, че всичко е много трайно. Отглеждат се преди всичко банани, сладки картофи и захарна тръстика. Нашите естественици намериха и кервиз, както и същото разводниче, което в Таити се използва за лекуване на рани, общо не повече от двадесет растения, повечето от които имат нужда от специална грижа, за да виреят. Дърветата не надминават десет фута и не дават никаква сянка.

Слънчевият пек е най-големият бич за този сух, лишен от сянка остров. Туземците се защищават от него с помощта на своите украшения за глава. При някои то се състои от дебел, плетен от трева пръстен, който наоколо е покрит с черни пера от шията на птицата фрегат. Други имат шапки от перата на кафявата чайка, почти толкова дебели, колкото и перуките с къдрици от предишното (седемнадесетото) столетие. Други се задоволяват с обикновен дървен обръч, на който са закрепени дълги бели пера. Тези пера се развяват при всяко движение на въздуха и служат не само за защита от слънцето, но и за ветрила. Жените носят един вид шапка, направена от рогозка, която отпред е остра, в средата на главата стои като покрив, а отзад периферията се разделя на две и пада върху рамената. Тези шапки чудесно охлаждат главата.