Джеймс Кук
Пътуванията на Джеймс Кук около света (39) (Корабни дневници)

Една случайност ни бе спасила

На 18-ти юни построихме мост от кораба към сушата на едно място, където водата бе толкова дълбока, че можехме да хвърлим котва на двадесет стъпки разстояние. Бяха разпънати две палатки — за болните и за припасите, които щяхме да потърсим на сушата през деня. Имахме девет души болни и в началото можехме съвсем малко да облекчим положението им, тъй като уловът на риба бе незначителен. Тупиа, който непрекъснато ловеше риба с въдица и живееше само от резултатите на своите усилия, бързо се оправяше, но господин Грийн беше все още много зле.

Поправката на кораба започна на 19-ти юни и бе завършена едва на 19-ти юли. Огледът на пробойната ни убеди, че само една случайност ни бе спасила от гибел. Главната повреда представляваше забележителна гледка. Скалите бяха пробили напълно четири дъски и даже ребрата бяха повредени. Не се виждаше нито една тресчица. Без съмнение сме щели да потънем, ако по-голямата част от отвора не е била запушена от едно парче скала, което останало в него. Без това парче скала още толкова помпи не биха могли да ни задържат на повърхността. Част от останалия отвор е била запушена от нашата „подплата“.

Земята не ни предлагаше особено големи предимства. На блатистата част на брега имаше мангрови растения (дърво, което се среща в тропическите крайбрежни блата, с високи корени), които биваха покривани до половината от прилива, а високата част на страната изглеждаше навсякъде камениста и неплодородна. Моите хора, които изпратих към вътрешността, разказваха за едно животно, голямо колкото хрътка, с гъвкаво тяло, с миши цвят и извънредно подвижно. Това животно е било видяно на няколко пъти. (Става дума за кенгуру.) Един от нашите моряци даже сметна, че се е срещнал с дявола. Когато го попитахме как е изглеждал, той отговори: „Той имаше рога и крила, обаче така бавно пълзеше в тревата, че можех да го пипна, ако не бях толкова уплашен.“

От това заключихме, че дяволът е бил прилеп. Тук тези животни имат малко нещо страшен вид, тъй като са съвсем черни и необикновено големи. Роговете бе прибавила фантазията на моряка.

Скоро аз самият видях животното, което моите хора ми бяха описали. На цвят то бе като мишка и имаше големината и фигурата на хрътка. Щях да го помисля за диво куче, ако то не скачаше вместо да тича. Казаха ми, че то има много тънки крака и оставя следи като коза. Господин Бенкс, който разгледа животното не по-подробно, отколкото аз, го сметна за някакъв непознат вид.

Околността край залива се състои от планини, долини, отделни места, на които расте трева, и равнини. Почвата на планините е твърда, суха и камениста, въпреки че освен дърветата има и една груба трева.

Изворите на ручеите, които не бяха разположени много далече, ни снабдяваха в изобилие с вода. Друга важна прясна храна ни доставяше морето. На един риф в морето намерихме големи костенурки, които бяха добре дошли за всички нас, но най-вече за болните. Повечето тежаха от два до три центнера. Риба, а именно скатове и бодливи скатове, ловяхме на някои места в такива количества, че на всекиго от екипажа се падаха по повече от два фунта. Аз бях възприел правилото да разпределям по равно както костенурките, така и рибите, така че и последният юнга да получи толкова, колкото и аз.

Няколко вида плодове, подобни на банани, бяха за нас от малка полза поради многото костилки, които съдържаше плодът. Най-голяма полза имахме от растението, което на Антилите се нарича коваско, или индианско зеле. Листата приличат на спанака. На брега и върху пясъчните хълмове растеше портулак (растение, подходящо за зарзават и салата) и един боб, стъблата на който пълзяха по земята. Този боб не бе за отхвърляне, той дойде много добре на нашите болни.

Един ден на наш офицер се удаде да убие едно от странните животни, за които говорих. То не стои в близко родство с нито едно от познатите четирикраки. Все пак в тялото и по движенията си прилича на заека, но по големина съществено се различава от него. Когато това животно е възрастно, на големина е колкото овца. Главата, шията и рамената са малки в сравнение с останалата част на тялото. Опашката, която е почти толкова дълга, колкото цялото тяло, се източва от основата, където е дебела, към върха. Предните крака са дълги осем инча, задните — двадесет и два. Ставите на предните крака са притиснати до гърдите и, изглежда, че служат само за изравяне на корени. Поради това устройство на краката животното не може да се движи по друг начин, освен като скача или подрипва. Скача много надалеч, като си държи главата изправена. Върху кожата на тялото има къси сиви косми. Туземците наричат това създание кенгуру. От първото, което убихме, сготвихме чудесно ядене.