Джеймс Кук
Пътуванията на Джеймс Кук около света (91) (Корабни дневници)

Прочутите каменни фигури на Великденския остров

Холандците сметнали колоните, които ние видяхме отдалеч, за идоли, а за горящите край тях огньове, които и на нас ни направиха впечатление, предположили, че са жертвени огньове. Убедихме се, че пламъците са обикновени огньове за готвене, а що се касае до колоните, жителите ни увериха, че всяка от тях съхранява спомена за някой крал. Най-големият от тези паметници бе дълъг двадесет и седем фута и имаше диаметър от девет фута. Всеки от тях е едно, разбира се, непълно подражание на човешка фигура от главата до хълбоците. Върху плоската глава едва са означени очите, носа и устата, според местния обичай ушите са дълги, шията безформена и къса, рамената и ръцете едва изпъкват от общата маса, на главата има висок камък с цилиндрична форма, който много прилича на украшенията за глава на някои египетски божества. Колоната е от черен камък, накитът е от червен туф. Мястото, на което има такъв паметник, е павирано с четвъртити камъни. Островитяните не проявяваха към тези статуи страхопочитание, макар да гледаха без удоволствие, когато крачехме по павираното място.

Най-представителното от жилищата на острова все пак имаше жалък вид. Подът се състоеше от камъни с дупки, в които бяха забити наклонени едни към други пръти, съединени с напречни пръчки. Покривът бе образуван от тънка решетеста плетка, на която имаше рогозки от листа на захарна тръстика. Вратата, пред която имаше навес, бе отвор, висок не повече от два фута. Човек само на четири крака можеше да пропълзи в колибата — за да не види в края на краищата нищо. Вътре нямаше нито един какъвто и да е съд, нито даже наръч сено, а тъй като рогозките от двете страни стигаха до земята, беше съвсем тъмно.

Освен тези колиби видяхме и различни купчини камъни, които от едната страна се издигат отвесно нагоре и там имат отвор. Ако вътрешното помещение обхваща само кръга, означен от каменната купчина, то то би било твърде малко, но вероятно отворите водеха към подземни дупки, каквито можеше да се предполага, че съществуват в една вулканична страна. Ние, разбира се, лично щяхме да проверим тази вероятност, но жителите отказаха да ни пуснат да влезем в тези подземни покои.

Подземните жилища водят до един интересен въпрос. Тъй като видяхме толкова малко жени — между седемстотин мъже най-много четиридесет — в началото допуснахме, че мъжете държат съпругите си скрити вътре. Като поразмислихме, отхвърлихме това предположение. Освен че мъжете не проявяваха и следа от ревност, броят на децата, които те нямаше защо да крият от нас, бе нищожен и отговаряше точно на този на жените.