Джеймс Кук
Пътуванията на Джеймс Кук около света (170) (Корабни дневници)

Зад 70 градуса северна ширина

Хладен въздух и тъмнина предизвестиха промяна на времето. Когато забелязахме на хоризонта една светлина, която произлиза от отражението на ледовете и затова се нарича „ледена светлина“, ние предположихме коя е причината на това явление. Един час по-късно, когато видяхме голямо ледено поле и последните ни съмнения се разсеяха. Бе около три часа, когато пътят ни към север бе преграден и тогава тръгнахме край ръба на леда. Той бе напълно непроницаем и се простираше от запад към изток, докъдето ни стигаше погледът. Тук намерихме много моржове, които всички, с изключение на една малка част лежаха на леденото поле.

По обед на 18 август се намирахме на около пет лиги източно от мястото, където за пръв път бяхме видели леда, на 70 градуса и 44 минути северна ширина. Бяхме плътно до леда, който бе като стена и ръбът му се издигаше на дванадесет фута, а на север, изглежда, бе още по-висок. Повърхността му бе извънредно неравна и тук-там забелязвахме локви вода.

От миг на миг нашето положение ставаше все по-опасно. Намирахме се на плитки води, вятърът духаше към брега, а голямото ледено поле плуваше към нас. На изток то като че ли се свързваше със сушата и само към югозапад имаше още едно свободно място. Ясно бе, че или щяхме да бъдем подгонени към сушата, или ако останехме по-дълго на мястото си, щяхме да бъдем обградени от леда. Вятърът бе благоприятен за нас и с негова помощ стигнахме до онова свободно място.

На 19-ти вятърът се обърна обратно към запад и аз заплувах отново към север, а на обед бях стигнал до 70 градуса и 6 минути ширина. Наоколо плуваха ледени парчета, а голямото поле лежеше по-далече на север. Час и половина по-късно стигнахме до ръба му. Той не бе така плътен както предния ден; но големите маси лед все още се притискаха една към друга достатъчно здраво, за да изключат всяка мисъл, че може да се премине. На него пак имаше почти невероятен брой моржове и по този начин поне ни предлагаше възможността да се сдобием с прясна храна, от която много се нуждаехме.