Джеймс Кук
Пътуванията на Джеймс Кук около света (46) (Корабни дневници)

Слизане в Нова Гвинея

Новохоландският бряг ни задържа още два дена, защото искахме да намерим една загубена котва, която не биваше да изоставяме. На 23-ти август отплавахме в северозападна посока. Исках да поддържам този курс, докато стигна до южния бряг на Нова Гвинея, но попаднах всред пясъчни прагове от най-опасния вид. Това са ония плитчини, които лежат един до два фадена под повърхността. Откриваш ги едва когато си над тях, а даже и тогава водата изглежда още кафява, като че ли в нея се отразява гъста мъгла. С мъка намерих сигурен канал и по-дълбока вода. На 3-ти септември видяхме земя, но водата бе твърде плитка, за да можем да се доближим до нея. За да не губя повече време в търсене на достъпно място, аз с единадесет души се отправих към сушата. Даже и нашата лека пинаса не можа да стигне до брега и ние трябваше да прецапаме едно дълго разстояние.

На това място от морето не се виждаха никакви следи от жители. Когато обаче приближихме сушата, на пясъка на брега се очертаха следи от стъпки, вероятно съвсем пресни, защото се бяха отпечатали под границата на прилива. Близо до брега се простираше една гора и ние напредвахме предпазливо, за да не попаднем в засада. Като вървяхме край гората, стигнахме до кокосова горичка, край която течеше ручей с негодна за пиене вода. Дърветата бяха малки, но отрупани с плодове, а наблизо се намираше една колиба. Наоколо бяха разхвърляни много орехови черупки. Ние алчно гледахме дърветата, но не беше препоръчително да се качим на тях, защото наблизо можеше да има неприятели. Съвсем наблизо видяхме и банани, и хлебни дървета, на които обаче нямаше плодове.

Бяхме се отдалечили на около десет минути от лодката, когато от гората изскочиха трима туземци и със страшен вик затичаха към нас. Най-предният хвърли към нас нещо, което гореше като барут, но не се чу никакъв гърмеж. Другите двама метнаха срещу нас копията си. Нямахме време за губене и изстреляхме заредените си със сачми пушки. Вероятно изстрелите не улучиха, защото нашите врагове не се отдръпнаха и даже хвърлиха към нас едно трето копие. Стреляхме втори път, този път с куршуми. За щастие никого не засегнахме зле, защото туземците бързо избягаха. Тъй като не исках да използувам повече насилие, аз си тръгнах обратно. Междувременно двамата моряци на лодката ни дадоха със знаци да разберем, че напредва голяма тълпа островитяни. Ние обаче можахме да прецапаме до нашата лодка, без да бъдем нападнати. За да можем по-ясно да ги наблюдаваме, заповядах да се гребе край брега. По външност те приличат на новохоландците, ходят като тях съвсем голи и носят също къса коса. Кожата им е по-светла, вероятно защото не са така мръсни. Те ни предизвикваха с постоянни крясъци и на няколко пъти изстреляха срещу нас огньовете си. Блъскахме си главите, как се получава този огън и с каква цел се хвърля. Пръчката, която размахваха и от която излизаше огъня, без съмнение бе суха тръстика. Нашите хора на борда смятаха, че туземците стрелят срещу нас, но това, че не се чу гърмеж ги накара да променят мнението си. След като ги наблюдавахме дълго време, без да обръщаме внимание на техните викове и на огъня, ние стреляхме над главите им. Когато чуха куршумите да свирят между дърветата, те бавно се оттеглиха и ние загребахме към кораба. Метателните копия, които техните спътници бяха хвърлили срещу нас, бяха от бамбук, а силно назъбените остриета от твърдо дърво. Те обаче ги хвърляха с голяма сила, защото ние бяхме на голямо разстояние от тях, а копията падаха далеч зад нас. Както предположихме, те употребяват същото дърво за хвърляне, което видяхме в Нова Холандия.

Целият бряг тук е много нисък и на него има разнообразни дървета, храсти и растения. Освен кокосови палми, хлебни дървета и банани видяхме и други дървета и храсталаци, еднакви с тези в островите на Южно море, Нова Зеландия и Нова Холандия.

Със съжаление трябва да кажа, че много от моите офицери усилено ме убеждаваха, че трябва да заповядам да се отсекат кокосови дървета, за да се сдобием с плодовете. Аз отклоних това предложение. Тъй като туземците ни бяха нападнали, без да бъде даден повод от наша страна, ако бяхме разрушили тяхната собственост, щеше да се дойде до кървава борба. Щяха да паднат хора, може би и от нашите, а тази цена бе твърде висока за няколкото ореха, които нямаше да ни донесат нищо друго, освен преходно удоволствие.

Изглежда, че испанците и холандците са обиколили цяла Нова Гвинея. Върху картите пунктовете край брега са назовани с имена на двата езика. Аз сравних тази част на брега, която посетих, с картите на излязлата през 1756 година „Histoire des Navigations aux terres australes“^[1] и намерих, че данните са точни. Въпреки че на картите Нова Холандия и Нова Гвинея са нанесени като отделни острови, по този въпрос съпровождащият текст е неясен. Аз не приписвам на пътуването си никаква друга заслуга, освен че поставих истинността на този факт вън от всяко съмнение.