Джеймс Кук
Пътуванията на Джеймс Кук около света (55) (Корабни дневници)

Маларийният център Батавия носеше смърт

На 8 декември корабът бе поправен, а до 24 бяхме заети с това да товарим вода и да се запасяваме. Щяхме да приключим много по-бързо, ако нямахме толкова много болести и смъртни случаи. Когато отплавахме, имахме само четирима болни още, останалите моряци бяха все така слаби. Всички, също и самият аз, бяхме боледували от треска (маларийна треска) с изключение на платнаря, един стар човек между седемдесет и осемдесет години. Никой не можа да разбере как така бе пощаден, защото през време на престоя ни в Батавия той всеки ден редовно се напиваше. На това място погребахме седем участника: нашия хирург Мънкхауз, трима моряци, слугата на господин Грийн, Тупиа и неговия слуга Тайето. Всички, освен Тупиа бяха жертва на изпаренията от застоялите и пълни с гниещи вещества води. Тупиа, който от детинство бе свикнал да живее най-вече от растителна храна, и то преди всичко от зрели плодове, се разболя от месните яденета, с които дълго време бе принуден да се храни. Вероятно той би умрял преди края на пътуването ни, ако не трябваше да останем в Батавия за поправката на нашия кораб.

Батавия лежи в ниска и блатиста равнина, прорязана от различни малки реки. Холандците, изглежда, са избрали това място, защото то улеснява търговията, и на човек наистина му се струва, че вижда един втори Амстердам, защото има малко улици, които да не са на канал. През сухото годишно време от застоялата вода на каналите се разнася непоносима миризма, а през дъждовния сезон злото е още по-голямо, защото тези застояли води излизат от бреговете, наводняват улиците и оставят в приземните етажи на къщите невероятно количество тиня и мръсотия. Тези канали понякога се чистят. Но тъй като оставят тинята край брега, докато изсъхне достатъчно, за да може да бъде преместена, въздухът се отравя. Нерядко някоя река влачи тяло на животно, което никой не отстранява.

Батавия е обградена от вал с двоен окоп. Цитаделата е на североизточния край на града и напълно господствува над пристанището, където корабите се снабдяват с вода. За да държат в покорство населението, холандците са построили в града и околностите много малки фортове с по осем оръдия всяко. Всяко от тях контролира три или четири канала, а естествено и водещите към тях улици. При китайското въстание през 1740 г. едно оръдие буквално обръснало всички къщи на китайците. Не можах да взема рисунки от тези забележителни сгради, тъй като нашите чертожници бяха непрекъснато болни.

Макар и да не са много силни, тези фортове могат да окажат добри услуги срещу външен враг. Те са разположени всред блата и до тях се стига по насипи, които лесно могат да бъдат разрушени. На врага би било невъзможно да дойде до каналите, тъй като фортовете господствуват над тези водни пътища. Даже в случай на война фортовете да не окажат друга услуга, освен тази да спрат нападателя, то това би било вече достатъчно, защото при подобен климат всяко задържане е смъртоносно. Ние още през първата седмица можахме да усетим действието на този нездрав въздух, а след по-малко от четиринадесет дни целият екипаж бе негоден за служба. Увериха ни, че от сто войника, които идват от Европа, рядко след първата година остават живи повече от петдесет, че от тези петдесет половината лежат в болницата и не повече от десет са годни за служба. Тази сметка може и да е пресилена, но ако се съди по немощния и слаб, достоен за съжаление външен вид на европейските войници, тя трябва да не е далеч от истината.

Равнината край Батавия е осеяна с вили и градини на разстояние няколко часа наоколо. Повечето от тези градини са много големи и са обилно засадени с дървета. Зад градините надалече се простират непроходими гори, през които минават реки и канали, плавателни за малки съдове.

Поради самата същност на нещата жителите на една такава страна са свикнали с болестите и смъртта. Те вземат предпазни средства почти така редовно, както и ядат и очакват връщането на болестта също така, както ние очакваме смяната на годишните времена. В Батавия не видяхме нито едно здраво лице, нито едно червено растение. За смъртта говорят с равнодушието на стари войници и ако узнаят за кончината на някой познат, обикновено казват: „Здраве да е, той нищо не ми дължеше“, или: „Трябва да държа връзка с наследниците или с изпълнителите на завещанието.“