Джеймс Кук
Пътуванията на Джеймс Кук около света (61) (Корабни дневници)

Мизерия на островите на Зеления нос

На 13 юли аз излязох от Плимут в открито море, придружен от „Адвенчър“, на 22-ри видяхме фара на Ла Коруня и на 29 хвърлихме котва на рейда на Фунчал, на остров Майорка. Нашата следваща цел бяха островите на Зеления нос. На географската ширина на Феро (Канарските острови) ни направиха впечатление многото летящи риби, които, преследвани от бонити (вид скумриеви риби), се издигаха над повърхността на водата. Те летяха не само срещу вятъра, както обикновено се твърди, но във всички посоки. Ако докоснеха гребена на една вълна, те го пресичаха и продължаваха своя полет от другата страна.

Сао Тиаго, един от островите на Зеления нос, бе достигнат на 11-ти август. Порто Прайа, в чийто залив спряхме, е разположен на стръмна скала, по която има зигзагообразна пешеходна пътека. Откъм морето укрепленията са се разпаднали, а откъм сушата съществуват само като обикновени камъни, които са натрупани до човешки бой. Едно лисабонско дружество, което има търговски монопол на островите, тиранизира достойните за съжаление жители и им доставя жалки стоки на нечувано високи цени.

Населението навярно произхожда от първите португалски преселници. Вероятно жителите са мулати, произлезли от сватби на колонистите и негрите от съседния бряг. Чисти европейци има може би само пет или шест, даже свещениците и чиновниците на някои от тези острови са черни като негри.

Двойното потисничество на правителството и на дружеството е докарало островитяните до много ниско жизнено ниво. Те са станали мързеливи, просят и по този начин навярно се спасяват от още по-лоша експлоатация. Жените носят само една памучна наметка, мъжете могат често да се видят само по гащи, а децата от двата пола до зрелостта си ходят съвсем голи. При тези, които са по-добре поставени, понякога може да се видят стари износени вещи, които датират още от времето на основаването на монополизаторското дружество.

Добивите от сухата земя зависят от периодичните дъждове. Ако те някога не паднат, всичко увяхва и неизбежната последица от това е всеобщ глад. Когато при нашето завръщане през 1775 г. отново посетихме Капщад, чухме, че през двете предишни години на островите на Зеления нос два пъти е имало голям глад. Стотици били умрели от глад, а мнозина, за да избягнат гладната смърт, се предложили като роби на капитана на един холандски търговски кораб. Мизерникът пренесъл тези нещастници в Кап и там ги продал. Щом холандското правителство научило това, то принудило безчовечния тип да откупи тези роби и на свои разноски да ги закара в родината им. С едно удостоверение на португалския щатхалтер той трябвало да докаже, че е изпълнил тази заповед. Растението кошинила, индигото, някои подправки и може би кафето биха могли да осигурят на жителите известно благополучие, ако не бе тиранията на Търговското дружество.

Пресните продукти, които си доставихме в Порто Прайа, бяха оскъдни и лошокачествени. Преди да отпътуваме, се запознахме с още един добър образец на португалските обноски. Аз бях поканил на обед щатхалтера и коменданта и изпратих една лодка да ги вземе. Гостите не дойдоха. Щатхалтерът се извини, като съобщи, че на кораб винаги му ставало лошо, а комендантът бе забравил да поиска отпуска. В действителност щатхалтерът бе започнал своя следобеден сън и никой не бе посмял да го събуди.

В продължение на три дни в открито море ни следваше една лястовица. Щом се умореше, тя почиваше на някоя мачта или на някое оръдие и бе станала толкова доверчива, че се остави да бъде уловена от моряците. Сега ми е ясно защо често се срещат земни птици навътре в морето. Те следват корабите и по този начин биват примамвани далече от сушата. Силните бури също откарват птиците навътре в морето.