Джеймс Кук
Пътуванията на Джеймс Кук около света (70) (Корабни дневници)

Топове срещу смерч

И така ние прекарахме в залива Дъски повече от шест седмици. Неудобството на това място бяха влагата, досадните комари и липсата на антискорбутни растения. За щастие не избухна скорбут. Когато заповядах да се вдигне котва, времето бе ясно и студено, въздухът прозрачен. От върховете до средата на склоновете над морето планините бяха обвити със снежна покривка.

На 17 май 1773 г. при безветрие се намирахме срещу някакъв нос, когато навътре в морето забелязахме едно белезникаво оцветено място, от което се издигаше воден стълб. Едновременно с това от облаците се спусна друг един воден стълб и се съедини с първия. Така че пред нас се бе появил смерч, какъвто вече е бил наблюдаван в Средиземно море, Персийския залив, при Вестиндийските острови, в Малайския пролив и в китайски води. След първия смерч се появиха много други. Водата започваше да се къдри, силно да се движи и в окръжност от петдесет до шестдесет фадена се събираше към средата, където се разпръскваше на воден прах и като се въртеше, се изкачваше към небето във формата на извит стълб. Щом от облаците излизаше дълга тънка тръба, двете се съединяваха и цялото добиваше вид на прав стълб. Той почваше да се мести бързо по морето и тъй като облакът изоставаше, накланяше се и накрая се пръскаше. Страхът на моите моряци не беше малък и аз си признавам, че сам се замислих дали някой от смерчовете няма да връхлети върху кораба и да опустоши мачтите и такелажа. Заповядах да заредят едно четирифунтово оръдие, защото изстрелът би трябвало да раздели смерча поради раздвижването на въздуха. Обаче преди още моите хора да подготвят оръдието, феноменът бе вече преминал.

На другия ден, когато бяхме достигнали входа на протока Шарлота (в северната част на Южния остров на Нова Зеландия), в една местност, в която при моето предишно посещение бях намерил едно укрепено село, прогърмяха три изстрела. Продължихме пътуването си с радостни чувства. Към обед можахме да видим хвърлилия котва „Адвенчър“ и бяхме поздравени от него с тринадесет изстрела. Капитан Фюрно дойде при нас на борда и ми докладва за своите преживявания.