Джеймс Кук
Пътуванията на Джеймс Кук около света (8) (Корабни дневници)

Кражби и отново кражби

Хранителните продукти ставаха все по-редки и тъй като нашите мъниста вече нямаха никаква притегателна сила, ние трябваше да извадим пироните, които дотогава не показвахме. За един пирон, дълъг четири инча, получавахме двадесет кокосови ореха и съответното количество хлебни плодове. Нашият приятел Тубараи, който често имаше възможност да ни краде, досега бе устоявал на всички съблазни. Но едно пакетче с големи гвоздеи бе за главатаря твърде съблазнително и неговата добродетел претърпя поражение. Издаде го един от пироните, който видяхме поради непредпазливостта му, и той откровено призна своята простъпка, при което тъгата му беше много по-голяма от нашето неудобство за това, че трябваше да го уличим в кражба.

През един от следващите дни посетихме главатаря Тутаха. Ние бяхме шестима души и намерихме при нашия домакин толкова много хора, че се разтревожихме къде ще пренощуваме. Господин Бенкс имаше щастието да бъде поканен от Оберера и рано ни каза лека нощ. Когато се съблякъл, тъй като това било необходимо поради горещината, кралицата го успокоила за дрехите му, като му обещала, че тя сама ще ги пази. Той безгрижно се отдал на дрямката, но когато един час преди полунощ се събудил, палтото, жилетката, чифт пистолети, един рог с барут и някакви други предмети били изчезнали. Били му оставили панталоните и той ни потърси облечен единствено с тази дреха. Бяхме будни и го успокоихме, както само другари по съдба могат взаимно да се успокояват. Ние също имахме за какво да се оплачем: на моите четирима спътници бяха откраднали палтата, а на мене ми липсваше точно тази дреха, която бяха оставили на господин Бенкс. Докато спях, бяха ми измъкнали изпод главата панталоните. Тъй като не можахме да уговорим нито Оберера, нито Тутаха да предприемат нещо за откриването на крадците, ние предположихме, че и те са виновни.

От тези примери не трябва да се заключи, че това е едно извращение на нравите подобно на кражбата в Европа. Всеки път, когато туземците видеха нашите сечива, те биваха изложени на такава съблазън, за чието преодоляване би била необходима рядка добродетел. Всички тези предмети бяха за тях съкровища. Един туземец, който се съобразява с това, че мънистата, пироните, ножовете и брадвите са наши, би бил също така добродетелен, както и един европейски просяк, който отмине край куфари със злато и скъпоценни камъни, без да ги докосне.

На едно място по крайбрежието пред брега нямаше никакви коралови рифове. Тук прибоят бе наистина страхотен; не си спомням някога друг път да съм виждал по-високи вълни. Всеки кораб би бил загубен в този прибой и най-добрият европейски плувец скоро би бил погълнат от вълните или смазан на крайбрежните скали. Това място бе едно от любимите на хората от Таити. Когато прибоят клокочеше към брега, те се потопяваха и невъобразимо сръчно и леко се появяваха от другата страна на гигантската вълна. Веднъж тези плувци намериха всред прибоя задната част на едно разбито кану. Те я хванаха и започнаха да я блъскат пред себе са, като заплуваха далеч навътре в морето. Тогава двама или трима от тях застанаха отгоре и с ужасяваща скорост се понесоха към брега. Понякога стигаха съвсем близо до него, но обикновено вълната се стоварваше върху тях насред път и в такъв случай те се потопяваха, за да се издигнат отново от другата страна, като продължаваха да държат кануто си. Тази игра, изглежда, им доставяше безкрайно удоволствие и те бяха така непринудени, както и нашите английски деца, когато се качват по хълма в парка Гринуич, за да се спуснат отгоре.

Както забелязах при едно пътуване, около острова има малко такива незащитени места. Почти навсякъде отпред има коралови рифове, между които и островът почти отвсякъде има удобно дъно. А също и скалите, които се издаваха навътре в морето, образуваха няколко добри пристанища.