Скот Линч
Лъжите на Локи Ламора (98)

1

Наложи се да откраднат друга лодка, след като Локи така прахоснически ги отърва от първата. Всяка друга нощ той щеше да се посмее хубавичко над това.

„Както и Дървеницата, и Кало и Галдо“ — додаде той наум.

Двамата с Джийн плаваха по течението на юг между Теснините и Мара Камораца, увити в старите наметала, събрани от пода на Гардероба, а мъглата ги скриваше от града. Приглушените трепкащи светлини и мърморещи гласове в далечината му се струваха останки от някакъв чужд живот, който бе напуснал много отдавна, а не част от града, в който живееше, откакто се помнеше.

— Такъв глупак съм! — промърмори той. Лежеше на планшира, главата му се маеше и сухи пристъпи на гадене се надигаха от изтерзания му стомах.

— Ако го повториш още веднъж — обади се Джийн, — ще те изхвърля във водата и ще мина с лодката през главата ти.

— Трябваше да ни оставя да избягаме.

— Може би — рече Джийн. — Но пък вероятно не всички нещастия, които ни се случват, са преки последствия от някой твой избор, братко. Може би лошите приливи си идват, независимо от нашите дела. Може би, ако бяхме избягали, Вързомагът щеше да ни проследи по пътя и да разпръсне костите ти нейде между Камор и Талишам.

— И все пак…

— … ние оживяхме — рече натъртено Джийн. — Живи сме и можем да отмъстим за тях. Много правилно постъпи с човека на Сивия крал в бърлогата. Сега въпросите са: „Защо?“ и „А сега какво?“ Стига си се държал така, сякаш си се надишал с пушек от Призрачен камък. Твоят ум ми е нужен, Локи. Нужен ми е „Тръна на Камор“.

— Като го намериш, се обади. Той е приказка. Майната му.

— Той седи тук в тази лодка заедно с мен. Ако сега ти не си този човек, то трябва да станеш. Тръна е онзи, който може да победи Сивия крал. Сам не мога — с това съм наясно. Защо Сивия крал е искал да ни причини това? Какво му носи то? Мисли, да му се не види!

— Твърде много догадки — рече Локи. Продължи да размишлява и гласът му се пооживи. — Но… да стесним въпроса. Да разгледаме средствата. Видяхме един от хората му под храма. Видях още един, когато ме отвлякоха първия път. Значи знаем, че поне двама са работили за него, освен Вързомага.

— Смяташ ли, че действа непохватно?

— Не. — Локи потърка ръце. — Не, всичко, извършено от него, ми изглежда сложно като верарски часовников механизъм.

— И все пак е изпратил само един човек в бърлогата.

— Да — братята Санца са били вече мъртви. Смятал е и мен за мъртъв, за теб е имало подготвен капан от Вързомага, и за Дървеницата е била достатъчна само една стрела. Умело. Бързо и жестоко.

— Но защо да не изпрати двама? Защо не трима? Защо да не се подсигури докрай — Джийн загреба полекичка няколко пъти, за да държи лодката в курса. — Не мога да повярвам, че изведнъж го е домързяло точно когато кроежът му е достигнал връхната си точка.

— Може би — рече Локи. — Може би… всички останали хора са му били нужни някъде другаде, и то наложително. Сигурно е можел да отдели само един. — Локи се задъха и заби юмрук в разтворената си лява длан. — Може би в края на краищата ние не сме били връхната точка на кроежа му.

— А какво тогава?

— Не какво, а кой. Кого напада той толкова месеци наред? Джийн, Барсави е убеден, че Сивия крал е мъртъв. Какво ще прави той тази вечер?

— Той… ще устрои гуляй. Също както в Деня на промените. Ще празнува.

— На Плаващия гроб — уточни Локи. — Ще разтвори вратите, ще домъкне бъчви — богове, този път истински! Ще призове целия си двор. Всички Точни хора, пияни до козирката, по дигите и пристаните на Дървените отпадъци. Като в доброто старо време.

— Значи Сивия крал е инсценирал собствената си смърт, за да подмами Барсави да устрои гуляй?

— Не е заради гуляя — уточни Локи. — Заради хората е. Всички Точни хора. Точно така, о, богове, точно така! Тази вечер Барсави ще излезе пред хората си за първи път от месеци. Разбираш ли? Всички банди, всички гаристи ще бъдат свидетели на онова, което ще се случи там!

— И каква е ползата за Сивия крал?

— Тая гад си пада по драматичното. Бих казал, че Барсави е затънал до гуша в лайна. Греби, Джийн. Веднага ме закарай в Казана. Мога сам да стигна до Отпадъците. Трябва да стигна до Плаващия гроб, и то бързо!

— Ти да не си си загубил ума? Ако Сивия крал и хората му още дебнат, със сигурност ще те убият! А ако Барсави те види, нали уж направо умираш от стомашно разстройство! Още повече че ти наистина си почти умрял!

— Те няма да видят Локи Ламора — отвърна Локи, като бърникаше из остатъците от сандъка за грим, които бе успял да спаси. Притисна фалшива брада до лицето си и се ухили. Болка прониза челюстта му. — Косата ми няколко дни ще е сива, защото мехлемът за отстраняване на боята, докато ние тук си говорим, гори. Ще се намажа със сажди, ще си сложа качулката и ще бъда просто някакъв кльощав никаквец с лице, посинено цялото, дошъл да намаже от безплатното вино на Капа.

— Трябва да си почиваш. Едвам не те пребиха до смърт от бой! За нищо не ставаш. Не бях предвидил, че ще се наложи да бягаш веднага.

— Наистина ме болят разни неща, които дори не подозирах, че ги имам — призна Локи, като размазваше с пръсти лепило по брадичката си. — Но няма начин. Това са всичките маскировъчни средства, които ни останаха. Нямаме пари, нямаме дрехи, нямаме си вече храм, нямаме си вече приятели. А на теб ти остават само няколко часа, в най-добрия случай, за да слезеш под земята и да ни намериш място за пренощуване, преди хората на Сивия крал да се усетят, че една бройка от тях липсва.

— Ама все пак…

— Аз съм ти наполовината, Джийн. Тука няма как да ме опровергаеш. Мога да мина незабелязан — ти биеш на очи като изгряващото слънце. Предлагам ти да намериш някой бордей в Пепелището, да изгониш плъховете оттам и да оставиш наши знаци наоколо. Само драсни по опушените стени. Като свърша, ще те намеря.

— Ама…

— Джийн, ти искаше Тръна на Камор. На ти го! — Локи залепи фалшивата брада на брадичката си и натисна, докато лепилото не престана да го щипе, което значеше, че е изсъхнало. — Закарай ме в Казана и ме пусни. На Плаващия гроб се готви нещо и аз трябва да видя какво. Всичко, което този мръсник ни причини, ще приключи след няколко часа — ако вече не е започнало.