Скот Линч
Лъжите на Локи Ламора (106)

3

— Все по-близо и по-близо — произнесе жрицата, чийто глас му се струваше приглушен и далечен. — Все по-близо и по-близо до Смъртта Преход, до самия край на тайнството. Почувствайте как ръцете и краката ви изстиват. Почувствайте как мислите ви се забавят. Почувствайте как сърцето ви бие все по-вяло. Топлите течности забавят течението си. Огънят на живота гасне.

Беше им дала някакво зелено вино — отрова, която Джийн не можа да разпознае. Всеки от дузината послушници на Второто вътрешно тайнство лежеше и тръпнеше по време на сутрешното занятие. Сребърните им маски бяха втренчени неподвижно нагоре — не можеха да помръднат вратовете си.

Тяхната наставница не им обясни добре какво ще им причини виното, преди да им заповяда да го изпият. Джийн подозираше, че желанието на обкръжаващите го послушници да танцуват весело по ръба на Смъртта Преход все още е по-скоро теория, отколкото действителност.

„Разбира се, я вижте кой е по-наясно — мислеше си той, докато се чудеше на гъдела в краката му, които сякаш бяха далече, далече. — О, Уродливи страже, този жречески орден е умопобъркан. Дай ми сила да оживея и да се върна при Джентълмените копелета… където се живее смислено!“

Да, там, където живееше в тайно мазе от елдерглас под рушащия се храм и се преструваше на жрец на Переландро, а вземаше уроци за овладяване на оръжията при личния фехтовач на Херцога. Може би под въздействието на дадения му опиат, какъвто и да беше той, Джийн се разкиска.

Звукът проехтя и отекна в ниския таван на учебната зала. Жрицата се обърна бавно. Скръбната маска скриваше истинското й изражение, но със замъгления си от опиата ум Джийн бе сигурен, че усеща изпепеляващия й поглед.

— Прозрение ли получи, Таврин?

Той не можа да се сдържи и отново се разкиска. Отровата като че си правеше шегички със задръжките, които той се преструваше, че има, откакто пристигна в храма.

— Видях как родителите ми изгоряха до смърт — рече той. — Видях как котките ми изгоряха до смърт. Знаете ли какъв звук издават горящите котки? — и пак проклетото кискане. От изненада той едва не се задави със собствената си слюнка. — Гледах и не можех да направя нищо. Знаете ли къде трябва да намушкате човек, за да предизвикате смърт веднага, или след минута, или след час? Аз знам. — Щеше да се търкаля по земята от смях, ако можеше да помръдне крайниците си, но сега можеше само да трепери и да мърда с пръсти. — Постепенна смърт? Два-три дни болки? И това го мога. Ха! Смъртта Преход? Ние с нея сме стари приятели!

Маската на жрицата се втренчи в него за няколко разтеглени от опиянението мига, а Джийн си помисли: „Проклета да е тая гадост! Оплесках я.“

— Таврин — рече жрицата. — Когато въздействието на смарагдовото вино се разсея, остани тук. Висшият проктор ще разговаря с теб.

Джийн лежа цяла сутрин замаян и уплашен. Кикотът продължаваше да го напушва, разнообразяван от пристъпи на замаяно презрение към себе си. „Край с изпълнението на задачата. Излязох измамник!“

Същата нощ за негова голяма изненада го приеха в Третото вътрешно тайнство на Аза Гуила.

— Знаех си, че би трябвало да очакваме изключителни неща от теб, Калас — рече Висшият проктор, сгърбен старец, чийто глас хриптеше иззад Скръбната маска. — Първо, необикновеното прилежание, което прояви при изпълнение на ежедневните задачи и бързото ти овладяване на външните ритуали. А сега видение… видение по време на първото ти Терзание. Ти си белязан, белязан! Сирак, станал свидетел на смъртта на майка си и баща си… Ти си предопределен да служиш на Преблагата господарка.

— Какви, ъъъ, са допълнителните задължения на Третото вътрешно тайнство?

— Ами, Терзание — отвърна Висшият проктор. — Един месец Терзание, един месец изследване на Смъртта Преход. Ти отново ще изпиеш смарагдовото вино и ще изживееш други сближавания с ненавременно дошлия миг, в който Господарката те прегръща. Ще те бесят с копринено въже, докато почти издъхнеш, ще ти изцеждат кръвта. Ще те хапят змии и ще плуваш в нощния океан, обитаван от мнозина слуги на Господарката. Завиждам ти, малки братко. Завиждам на теб, новороден за нашите тайнства.

Същата тази нощ Джийн избяга от Дома на откровението.

Събра в торбата оскъдната си покъщнина и опоска кухните за храна. Преди да влезе в дома, бе заровил малка торба с монети и белязал мястото, на около миля навътре от скалите, близо до село Отърване от мъките, което подсигуряваше материалните нужди на храма. Парите трябваше да му стигнат да се върне в Камор.

Надраска бележка и я остави на нара си в чисто новата единична килия, която му предоставиха заедно с по-висшия ранг.

Благодарен съм за възможностите, но не можех да чакам! Избрах да приема състоянието на вечната смърт. По-низшите тайнства на смъртта преход не ме удовлетворяват. Господарката ме призовава.

Таврин Калас

Изкатери се за последен път по каменните стъпала, а вълните се разбиваха долу в мрака. Мекото червено сияние на алхимичните фарове го изведе на покрива на Дома на откровението, а после и на върха на скалите, където се стопи в нощта.