Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Джентълмените копелета (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Lies of Locke Lamora, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 16 гласа)

Информация

Сканиране
Charly (2015 г.)
Разпознаване и корекция
aisle (2015 г.)

Издание:

Автор: Скот Линч

Заглавие: Лъжите на Локи Ламора

Преводач: Светлана Комогорова-Комата

Година на превод: 2008

Език, от който е преведено: Английски

Издание: Първо

Издател: Издателство „Рива“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2008

Тип: Роман

Националност: американска

Печатница: „Инвестпрес“ АД

Художник: Станимир Георгиев

Коректор: Цветанка Гълъбова

ISBN: 978-954-320-532-5

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2267

История

  1. — Добавяне

Пета глава
Сивия крал

1

— Вие май много бързо харчите парите ни, Лукас — отбеляза доня Салвара.

— Обстоятелствата са твърде благосклонни към нас, доня София. — Локи пусна усмивка, която според критериите на Феруайт бе знак за голям триумф: леко извити, свити устни, които на нечие чуждо лице щяха да изразяват болка. — Всичко върви с най-благоприятна скорост. Кораби, екипаж, товар — скоро ще ни остане само да опаковаме гардероба ви за кратко пътешествие!

— Да, наистина. — Това под очите й тъмни кръгове ли бяха? Нямаше ли в нейното отношение към него едва забележим намек за подозрителност? Че е напрегната, в това нямаше съмнение. Локи си отбеляза наум да внимава да не бъде твърде настоятелен спрямо нея и да не прибързва. Това бе деликатен танц — да играеш на откровен разговор и усмивки с някого, който знае, че той разиграва театро, ала не знае, че той е наясно, че тя знае.

С лека въздишка доня София притисна личния си печат в топлия син восък в долния край на оглеждания допреди малко от нея пергамент. Над печата добави няколко изящни реда с мастило — подписът и беше със заврънкулестия терински шрифт, голяма мода сред грамотните благородници от няколко години насам.

— Щом казвате, че днес са ви нужни още четири хиляди, значи четири хиляди.

— Искрено съм ви благодарен, господарке.

— Вие несъмнено ще ни се отплатите скоро — отвърна тя. — И то многократно, ако надеждите ни се сбъднат. — При тези думи тя се усмихна наистина весело — около очите й се очертаха бръчици, и му протегна току-що подписаната полица.

„Охо — помисли си Локи. — Много по-добре! Колкото по-убедена е мишената, че владее положението, толкова по-лесно е да бъде овладяна тя!“ Поредната стара максима на Отец Окови, която опитът на Локи бе потвърждавал толкова пъти, че беше трудно да се преброят.

— Моля ви, предайте най-сърдечните ми поздрави на вашия съпруг, когато се върне, след като уреди делата си в града, господарке. Локи пое подпечатания с восък пергамент. — Боя се, че сега ми предстои среща с едни хора по повод… плащания, които няма да бъдат отразени в официалните счетоводни книги.

— Разбира се. Напълно ви разбирам. Конте ще ви придружи до изхода.

Недодяланият, загрубял мъжага беше малко бледичък и на Локи му се стори, че съвсем леко, ала все пак забележимо залита при ходене. Да, клетникът явно щадеше една конкретна зле пострадала част от анатомията си. При спомена за онази нощ стомахът на Локи неволно се присви от състрадание.

— Конте — обърна се той любезно към слугата. — Прощавайте, но добре ли сте? Изглеждате… простете, че ви го казвам… поизтормозен последните един-два дни.

— Общо взето съм добре, господин Феруайт. — Бръчките около устата на мъжа леко се стегнаха. — Може би времето ми влияе зле.

— Нищо сериозно?

— Лека треска може би. Случва се по това време на годината.

— Аха. Един от триковете на вашия климат. Мен все още не ме е хванала.

— Ами — рече Конте с напълно безизразно лице, — пазете се тогава, господин Феруайт. Камор може да бъде много опасен по най-неочаквани начини.

„Охохо“ — помисли си Локи. Значи и него бяха посветили в тайната! А този мъж притежаваше гордост почти колкото доня София и не би дори и намекнал за заплаха. Струваше си да го отбележи.

— Аз съм самата предпазливост, драги ми Конте. — Докато вървяха към портата на имението Салвара, Локи пъхна полицата в черната си жилетка и нагласи каскадата от шалове. — Покоите ми винаги са много добре осветени, за да отпъждам миазмите, и нося медни пръстени след изгрева на Измамната светлина. Най-доброто лекарство за вашата треска с топли и студени вълни. Обзалагам се, че няколко дни в морето ще ви излекуват.

— Без съмнение — съгласи се Конте. — Пътешествието. Чакам с най-голямо нетърпение… пътешествието.

— Значи сме на една вълна! — Локи изчака лакеят на дона да му отвори голямата порта от стъкло и желязо, пристъпи във влажния въздух на Измамната светлина и кимна сковано, ала дружелюбно. — Ще се моля утре за здравето ви, драги.

— Много сте любезен, мастер Феруайт. — Бившият войник бе отпуснал длан върху дръжката на единия нож, вероятно неволно. — Уверявам ви, и аз ще отправя молитви за вашето.