Скот Линч
Лъжите на Локи Ламора (84)

1

Времето течеше и вече понякога пускаха Локи и другите Джентълмени копелета да се пошляят, облечени в обикновени дрехи. Локи и Джийн наближаваха дванайсет; на братята Санца им личеше, че са мъничко по-големи. Беше по-трудно да ги държат непрекъснато затворени в подземието под Дома на Переландро, когато не седяха на стълбите или Отец Окови не ги беше пратил някъде да „чиракуват“.

Без да бърза, но с постоянство, Окови пращаше момчетата си като послушници във всички големи храмове на останалите единайсет терински богове. Един влизаше в храма под чуждо име с помощта на конците, които можеше да дръпне Окови, и дланите, в които можеше да пусне пара. След като попаднеше вътре, младият Джентълмен копеле неизменно радваше наставниците си със своите писания и теологични познания, със своята дисциплинираност и искреност. Напредваха бързо — по-бързо нямаше накъде. Не след дълго започваха да обучават новодошлия в така наречения вътрешен ритуал — фразите и дейностите, които жреците споделяха само помежду си и с послушниците си.

Тези неща не бяха точно тайни, защото за всеки жрец от терински орден мисълта, че някой би бил толкова нагъл, че да обиди боговете, като се престори на послушник, бе напълно чужда. Дори и тези, на които леко еретичната идея за Тринайсетия им бе позната, та даже и малцинството, което наистина вярваше в него, не можеха и да си представят, че някой ще иска да върши онова, което бършеха Окови и момчетата.

И неизменно след няколко месеца отлични постижения всеки млад надежден послушник внезапно умираше в злополука. Кало най обичаше „да се дави“, защото можеше да задържа дъха си за много продължително време и обичаше да плува под вода. Галдо предпочиташе просто да изчезне, за предпочитане по време на буря или някое друго драматично събитие. Локи измайсторяваше сложна постановка, която подготвяше със седмици. В един от случаите той изчезна от Ордена на Нара (Повелителка на чумата, Господарка на вездесъщите болести), като остави послушническата си роба, разкъсана и изцапана със заешка кръв, увита около преписите му и няколко писма в една алея зад храма.

Просветено по този начин, всяко момче се връщаше и учеше другите на всичко, което бе видяло и чуло.

— Целта — беше казал Окови — не е да ви направя всичките кандидати за Висшия конклав на Дванайсетте, а да умеете да сложите каквито одежди и маски са нужни и да минавате за жреци в кратките периоди на нужда. Когато си жрец, хората виждат по-скоро одеждата, а не човека.

Но в момента никой не чиракуваше. Джийн беше на урок в Дома на стъклените рози, а останалите момчета го чакаха в северния край на Подвижния пазар, на рушащия се каменен кей в края на късата алея. Беше топъл пролетен ден, свеж и ветровит. Небето бе забулено с полумесеците на сиви и бели облаци, идещи от северозапад, предвестници на бурите.

Локи, Кало и Галдо разглеждаха резултата от сблъсъка между лодка на продавач на кокошки и друга, превозваща котки. По време на катастрофата няколко клетки се бяха отворили и сега нервираните търговци обикаляха напред-назад като в паници покрай развихрящата се битка между птици и хищници. Няколко кокошки бяха скочили във водата и пляскаха безсмислено с крила и кудкудякаха, защото природата им беше погодила номера да плуват още по-зле, отколкото летят.

— Ей! — обади се глас зад тях. — Я ги вижте тия! Тия малки негодници си приличат досущ!

Локи и братята Санца се обърнаха като един и съзряха половин дузина момчета и момичета, техни връстници, преградили алеята зад тях. Бяха облечени горе-долу като Джентълмените копелета — с непретенциозни дрехи с проста кройка. Явният им водач имаше гъста грива от къдрава черна коса, вързана отзад с черна копринена панделка — доста сериозен отличителен знак за безпризорно хлапе.

— Момчета, вие приятели на приятелите ли сте? От хората, които трябва? — Водачът на новодошлите стоеше с ръце на хълбоците; ниското момиче зад него направи няколко знака, с които се разпознаваха поданиците на Капа Барсави.

— Приятели на Приятелите сме — отвърна Локи.

— Точно най каквито трябва — додаде Галдо и направи нужните знаци в отговор.

— Добри момчета. Ние сме помощници на Целите крони от Теснините. Наричаме се Половин кроните. Вие към кои принадлежите?

— Джентълмените копелета — отвърна Локи. — От Квартала на Храмовете.

— А на кого сте помощници?

— На никого не сме помощници — отвърна Галдо. — Просто ние сме Джентълмените копелета и туйто.

— Хитро — рече водачът на Половин кроните с дружелюбна усмивка. — Аз съм Тесо Воланти. Това е моята дружина. Дошли сме да ви вземем парите. Освен ако не желаете да коленичите и да признаете върховенството ни.

Локи се навъси. „Върховенство“ на говора на Точните хора означаваше Джентълмените копелета да признаят Половин кроните за по-добра и по-яка банда; да им правят път на улицата и да понасят всякакви гаври, които на Половин кроните им скимне да изсипят върху им.

— Аз съм Локи Ламора — представи се Локи и бавно се изправи — и освен пред Капа Джентълмените копелета не коленичат пред никого.

— Така ли?! — престори се на смаян Тесо. — Дори когато сме шестима срещу трима? Ако отговорите с „не“, ще я караме меко!

— Ти май нещо недочуваш — рече Кало и двамата с брат му се изправиха едновременно. — Той каза, че ще получиш признание за вашето върховенство, когато извадиш грахчетата от лайната ни и ги изсмучеш за вечеря.

— Това вече беше нежелано — рече Тесо. — Сега ще вдигна малко джангър с вашите черепчета.

И още довършил недовършил, Половин кроните започнаха да настъпват. Локи беше най-дребният, дори ако броим и момичетата, и когато се хвърли в мелето и размаха юмручета, удряше само въздуха и бързо-бързо го събориха на земята. Едно по-голямо момиче седна на гърба му, а друго ритна чакъл в лицето му.

Първото момче, което посегна на Кало, получи удар с коляно в слабините и се свлече, охкайки. Тесо изскочи иззад него и светна такъв прав десен на Кало, че той отхвърча назад. Галдо стисна Тесо през кръста с вой и двамата се строполиха долу, драпайки за опора. „Меко“ означаваше без оръжия и без удари, които можеха да убият или осакатят — почти всичко останало влизаше в работа. Братята Санца умееха да се бият, но дори и Локи да успяваше да удържа фронта в тази битка, численото превъзходство щеше да надделее. Най-накрая, след няколко минути бъхтене, псуване и ритане тримата Джентълмени копелета бяха зарязани насред алеята, омазани с мръсотия и смлени от бой.

— Значи така, момчета. Върховенство, нали? Да го чуем.

— Бягай да се прегънеш на две — рече Локи — и да си оближеш гъза.

— О, това беше грешен отговор, малоумнико — отбеляза Тесо. Едно от неговите момчета хвана Локи за ръцете, а водачът на Половин кроните го пребърка за пари. — Хммм. Нищо. Е, добре, сладкишчета, утре пак ще ви потърсим. И вдругиден. И по-вдругиден. Докато не подгънете коляно, ние ще ви преследваме и ще ви стъжваме живота. Помни ми думите, Локи Ламора.

Половин кроните се отдалечиха със смях. Неколцина бяха със синини и изкълчвания, но далеч не толкова, колкото самите те бяха нанесли. Братята Санца се изправиха, пъшкайки, и помогнаха на Локи да стане. Тримата предпазливо закуцукаха към Дома на Переландро и се шмугнаха в стъклената бърлога през една отточна шахта, в която беше монтирана тайна врата.

— Няма да повярваш какво се случи! — възкликна Локи, щом влезе заедно с близнаците в трапезарията. Окови седеше на масата от вещерско дърво, разглеждаше набор от пергаменти и внимателно пишеше върху един пергаментов лист с фино перо. Подправянето на митнически документи му беше нещо като хоби — упражняваше го така, както други се грижат за градини или развъждат хрътки. Имаше цяла кожена папка с такива и понякога си докарваше добри пари, като ги продаваше.

— Ммм — рече Окови. — Шайка от Половин кроните ви е посинила задниците.

— Откъде знаеш?

— Снощи се отбих в „Последна грешка“. Чух го от Пълните крони. Казаха ми, че техните помощници може да върлуват по кварталите и да търсят други младоци да ги потормозят.

— И защо не ни каза?

— Реших, че ако проявите нужната предпазливост, те никога няма да успеят да ви надвият. Но май вниманието ви е било някъде другаде.

— Казаха, че искат да признаем върховенството им.

— Да — потвърди Окови. — Това е юношеска игра. На повечето помощници не им възлагат истинска работа и затова те се обучават, като тормозят другите помощници. Вие трябва да се гордеете със себе си — най-сетне са ви забелязали. Сега ще водите малка война, докато едните не се примолят за пощада. Но не забравяйте — само меко!

— И сега какво да правим? — изрече бавно Локи.

Окови посегна и сграбчи юмрука му, а после се престори, че фрасва с него Кало в ченето.

— Повтаряй толкова пъти, колкото е нужно — рече той, — докато проблемите ти започнат да плюят зъби.

— Пробвахме го. Обаче те ни скочиха, когато Джийн го нямаше. А знаеш, че мен много-много не ме бива по тая част.

— Много ясно, че знам. Затова следващия път се погрижете и Джийн да е с вас. И напъни това твое непочтено мозъче. — Окови започна да разтапя цилиндър от восък за печати над една свещичка. — Но не искам никакви сложни и завързани, Локи. Не въвличай в това нито стражата, нито храмовете, нито армията на Херцога, нито никой! Опитай се да го докараш така, все едно сте просто банда най-обикновени обирджии, каквито разправям на всички, че сте.

— Чудесно. — Локи скръсти ръце. Кало и Галдо си бършеха посинените лица един на друг с мокри кърпи. — Поредното проклето изпитание значи!

— Какво умно момче! — измърмори Окови, докато наливаше течния восък в мъничък сребърен съд. — Разбира се, че да! И лично аз ще съм силно разстроен, ако тия малки лайненца не ви молят на колене да признаят вашето върховенство, преди лятото да е преполовило!