Скот Линч
Лъжите на Локи Ламора (27)

3

— Не е ли прекрасно, а?

Окови вдигна празната си чаша за поздрав към тримата си млади повереници на великолепно наредената маса. В димящи месингови купи и тежки керамични съдове бяха подредени резултатите от старанията на Кало и Галдо върху готварската плоча. Локи, седнал върху допълнителна възглавница, за да може да облегне лакти на масата, се взираше в храната и съдовете с изцъклени очи. Беше стреснат от бързината, с която бе избягал от стария си живот и изпаднал в новия, с тези странно приятни побъркани хора.

Окови взе бутилка с течност, която бе нарекъл алхимично вино. Тя беше гъста и тъмна като живак. Когато извади хлабавата тапа, въздухът се изпълни с аромата на хвойна, който само за миг надделя над пикантните миризми на основните ястия. Жрецът наля щедро от виното в празната чаша — в ярката светлина то се лееше като разтопено сребро. Той вдигна чашата пред очите си.

— Чаша, налята на въздуха, за онзи, който седи невидим с нас. Нашият покровител и закрилник, Уродливия страж, Бащата на нужните предлози.

— Благодарим за дълбоките, зле опазени джобове — произнесоха в един глас братята Санца и сериозният им тон завари Локи неподготвен.

— Благодарим за стражите, заспали на пост — рече Окови.

— Благодарим на града, който ни храни, и нощта, която ни крие — последва отговор.

— Благодарим за приятелите, които ни помагат да похарчим плячката! — Окови постави полупълната чаша в средата на масата, взе друга, по-малка чаша и наля в нея само един пръст от течното сребро. — Чаша, налята на въздуха за отсъстващ приятел. Пожелаваме всичко хубаво на Сабета и се молим за благополучното й завръщане.

— Но може би ще е добре да се върне при нас не чак толкова смахната — додаде един от братята Санца, когото Локи кръсти наум Кало за удобство.

— И по-скромна — кимна Галдо. — По-скромна би било прекрасно.

— Братята Санца пожелават всичко хубаво на Сабета. — Окови стисна малката чаша и се взря в близнаците. — И се молят за благополучното й завръщане.

— Да! Пожелаваме й всичко хубаво!

— Да се завърне благополучно, би било прекрасно.

— Коя е Сабета? — попита тихо Локи. Въпросът беше отправен към Окови.

— Украшение на нашата малка банда. Единствената ни девойка, в момента заминала… да се учи. — Окови остави чашата й до чашата, налята за Благодетеля, и взе чашата на Локи. — Още една специална придобивка от бившия ти господар. Имаш дарба, момчето ми, голяма дарба, свръхестествен талант да вбесяваш другите.

— Говори за нас — рече Кало.

— Много скоро ще се отнася и за теб — усмихна се Галдо.

— Млък, бъбривци. — Окови сипа от виното живак в чашата на Локи и му я подаде. — Още една наздравица и молитва. За Локи Ламора, нашия нов брат. Моят нов пезон. Пожелаваме му всичко хубаво. Приемаме го сърдечно. И за него се молим… да добие мъдрост.

С изящни движения той наля вино на Кало и Галдо, а после и почти пълна чаша на себе си. Окови и братята Санца вдигнаха бокали. Локи бързо повтори жеста им. Среброто искреше под златото.

— Добре дошъл в бандата на Джентълмените копелета! — Окови чукна леко чашата си в чашата на Локи, тя звънна, нежният й звън отекна във въздуха и замлъкна.

— Трябваше да избереш смъртта! — рече Галдо.

— Той ти предложи смъртта като избор, нали? — попита Кало, когато той и брат му се чукнаха, а после протегнаха едновременно чаши през масата, за да се чукнат с Локи.

— Смейте се, момчета.

Скоро приключиха с цялото това чукане с чаши и Окови пръв отпи бърза глътка от виното си.

— Ех! Помнете ми думата, ако този клетник оцелее година, ще ви разиграва вас двамцата като маймунки. Ще ви подхвърля гроздови зърна, когато му се прииска да гледа фокуси. Хайде, пийни си, Локи.

Локи вдигна чашата. Сребристата повърхност му показа живо, но разкривено отражение на собственото му лице и ярко осветената стая наоколо. Букетът на виното беше смес от аромат на хвойна и анасон, който погъделичка ноздрите му. Той поднесе миниатюрното си изображение към устните си и отпи. Когато преглътна леко хладната течност, тя сякаш потече едновременно през две места. Поток от гъделичкаща топлина се стече право в гърлото му, а леденостудени пипалца се протегнаха нагоре, плъзнаха се през небцето му и достигнаха синусите. Очите му изскочиха, той се закашля и прокара ръка по внезапно изтръпналите си устни.

— Това е огледално вино от Тал Верар. Хубаво е. Хайде, хапни нещо, иначе то ще ти пръсне черепа.

Кало и Галдо вдигнаха влажните кърпи от подносите и купите и за пръв път разкриха колко разкошна е вечерята. Имаше разрязани червени чушки, напълнени с бадемово пюре и спанак; тънки бухтички, загънати около пилешко и изпържени, докато станат прозрачни като хартия; студен черен боб във вино и сос от горчица. Братята Санца изведнъж започнаха да трупат порции от това и онова в чинията на Локи толкова бързо, че той не можеше да проследи движенията им.

Боравейки неловко с двуострата сребърна вилица и един от ножовете със заоблен връх, които беше презрял, Локи започна да пъха яденето в устата си. Вкусовете като че избухваха величествено, в безпорядък. Бухтичките с пилешко бяха подправени с джинджифил и настъргани портокалови кори. Виненият сос на бобената салата стопли езика му. Острите изпарения на горчицата изгориха гърлото му. Той гълташе вино, за да загаси всеки пламнал нов пожар.

За негова изненада братята Санца не сложиха и на себе си, след като му сервираха, а скръстиха ръце и погледнаха Окови. Когато възрастният се увери, че Локи яде, той се обърна към Кало.

— Ти си вадрански благородник. Да кажем, васален граф от някоя по-маловажна Същина. Присъстваш на вечеря в Тал Верар — мъже и жени по равно, с определени места. Компанията влиза в трапезарията. Дамата, която си определен да придружиш, върви до теб и разговаряте. Как ще постъпиш?

— На вадранска вечеря би трябвало да я настаня на стола без подкана. — Кало не се усмихваше. — Но верарските дами застават до стола, за да покажат, че желаят да ги настаниш. Неучтиво е да не се съобразиш. Затова ще я оставя да предприеме първия ход.

— Много добре. А сега… — Окови посочи втория Санца, а с другата ръка започна да сипва храна в чинията на първия. — Колко е седемнайсет по деветнайсет?

Галдо затвори очи, за да се съсредоточи.

— Ами… триста двадесет и три.

— Правилно. Каква е разликата между вадранската и теринската морска левга?

— Ммм… вадранската левга е по-дълга със сто и петдесет ярда.

— Много добре. Това беше. Яжте.

Братята Санца зарязаха приличието и започнаха да се борят помежду си за собствеността върху някои блюда, а Окови се обърна към Локи, чиято чиния вече беше наполовина опразнена.

— След като изкараш няколко дни тук, Локи, ще започна да те препитвам какво си научил. Щом искаш да ядеш, от теб се очаква да учиш.

— А какво ще уча? Освен подреждане на маса?

— Всичко! — Окови изглеждаше много доволен от себе си. — Всичко, момчето ми. Как да се биеш, как да крадеш, как да лъжеш, без да ти мигне окото. Как да готвиш такива гозби! Как да се предрешваш. Как да говориш като благородник, как да пишеш като жрец, как да се блещиш като слабоумен.

— Кало това вече го може — обади се Галдо.

— А му а на му бааа — изрече Кало с пълна уста.

— Помниш ли какво казах, когато ти обясних, че не работим като другите крадци? Ние тук сме нов вид крадци, Локи. Ние сме актьори. Лицедеи. Аз седя тук и се преструвам, че съм жрец на Переландро. Вече години наред хората ме замерят с пари. Как мислиш, че съм платил за всичко в тази приказна бърлога, тази храна? Аз съм на петдесет и три години. Никой на моята възраст не може да лази по покривите и да отваря с шперц ключалки. По-добре платен съм за слепотата ми, отколкото съм бил някога за бързината и ума ми. А вече съм твърде бавен и твърде закръглен, за да мина за нещо наистина интересно.

Окови допи чашата си и си наля втора.

— Но ти… Ти, и Кало и Галдо, и Сабета… Вие четиримата ще разполагате с всяко предимство, което аз нямах. Ще получите съвършено, жизнено обучение. Аз ще усъвършенствам идеите си, техниките си. И когато приключа, вие четиримата ще сте способни на такива чудеса, че… в сравнение с тях малкото ми театро с този храм ще изглежда невзрачно и осъществено без никакъв размах.

— Добре звучи — забеляза Локи, който усещаше, че виното го хваща. Топла мъгла от благо задоволство го завиваше и разсейваше напрежението и тревогите, които бяха втора природа на сираците от Хълма на сенките. — С какво ще започнем?

— Е, тази вечер, ако няма да повръщаш първото прилично ядене в живота си, Кало и Галдо ще те изкъпят. След като твоята компания престане да бъде тъй ароматна, можеш да поспиш. Утре ще те облечем в роба на послушник и ще можеш да седнеш с нас на стъпалата и да събираш монети. А вечерта… — Окови се почеса по брадата и отпи глътка вино. — … ще те заведа при големия началник. Капа Барсави. Страшно ще му е интересно да те види.