Скот Линч
Лъжите на Локи Ламора (104)

1

Джийн Танен постъпи на служба при богинята на смъртта около половин година след като Локи се върна от чиракуването си в Ордена на Дама Елиза, където бе отишъл с обичайните нареждания да научи каквото може и да се върне у дома след пет-шест месеца. Джийн се представяше под името Таврин Калас и повече от седмица пътува на юг от Камор, докато стигне големия храм на Аза Гуила, известен като Дома на откровенията.

За разлика от другите единайсет (или дванайсет) Терински жречески ордени служителите на Аза Гуила започваха посвещаването си на едно-единствено място. Крайбрежните планински земи, които се издигаха южно от Талишам, свършваха с огромни отвесни бели скали, издигащи се на триста-четиристотин стъпки над прибоя на Желязно море. Домът на откровенията бе изсечен в една от тези скали над морето. Беше толкова огромен, че напомняше градежите на елдрените, но бе сътворен — постепенно и с големи усилия, с продължителен труд — единствено от човешка ръка.

Представете си ред дълбоки четириъгълни галерии, издълбани в скалата и свързани само външно. За да стигнеш, където и да било в Дома на откровенията, трябваше да излезеш навън на мостовете, стълбите и издяланите каменни стъпала, без значение какво е времето и кое време на денонощието е. В Дома на откровенията не познаваха перилата — и послушници, и учители припкаха по мостовете и по светло, и по тъмно, в дъжд и под ясно небе, без нищо да ги пази от падане в морето, освен тяхната увереност и късмет.

На върха на всяка от дванайсетте високи издялани колони западно от Дома на откровенията имаше пиринчени камбани. По задните стени на тези отворени каменни тръби, с диаметър около шест стъпки и височина седемдесет стъпки, имаше издялани дръжки и вдлъбнатини за стъпване. Призори и на смрачаване послушниците трябваше да се катерят по тях и да бият камбаните по дванайсет пъти, по веднъж за всеки бог от пантеона. Звънът на карилиона винаги бе малко нестроен — когато Джийн смяташе, че ще може да мине, той биеше своята камбана тринайсет пъти.

Трима послушници намериха смъртта си при изпълняване на ритуала още преди Джийн да е прекарал и един месец в храма. Той се учуди на изненадващо малкия брой на жертвите, като се имаше предвид колко от благочестивите задължения на новопостъпилите слуги на Аза Гуила (да не споменаваме архитектурата на дома им) явно бяха замислени така, че да насърчават преждевременната среща с богинята на смъртта.

— Тук ние се занимаваме със смъртта, схващана в два смисъла — Смъртта Преход и Вечната смърт — говореше им една от преподавателките, възрастна жрица с три преплетени сребърни ивици около вратния отвор на черната й роба. — Вечната смърт е царството на Преблагата господарка; тя е тайнство, в което на нас, от нашата страна на савана на Господарката, не ни е дадено да проникнем и да го проумеем. Затова Смъртта Преход е единственият начин, по който ние можем да постигнем по-голямо разбиране на нейно мрачно величество.

Престоят ви тук, в Дома на откровенията, много пъти ще ви приближава до Смъртта Преход и е сигурно, че някои от вас ще преминат отвъд, преди да получите посвещение. Това може да се случи поради невнимание, изтощение, лош късмет или по неразгадаемата воля на самата Преблага господарка. Като нейни послушници вие ще бъдете изложени на Смъртта Преход и нейните последици до края на дните си. Трябва да свикнете с нея. Естествено е за живата плът да се ужасява от присъствието на смъртта и от мислите за смъртта. Вашата дисциплина трябва да преодолее естеството.