Скот Линч
Лъжите на Локи Ламора (120)

6

Укрепените лични покои на Джанкана Мераджио подхождаха на облеклото му — богато, ала изящно обзаведени. Този мъж като че бе доволен негови основни украшения да бъдат материалът и изкусната изработка.

Обкованата със стомана врата щракна след тях и верарският катинар изтрака, когато зъбците му се приплъзнаха в жлебовете си. Мераджио и Локи бяха сами. Елегантният миниатюрен воден часовник на лакираното писалище тъкмо напълваше купичката, отбелязваща първия час на следобеда.

— Вижте, мастер Мераджио — започна Локи. — Недейте да излизате на етажа, докато не приклещят убиеца. Не е безопасно — очакваме покушението да стане между първия и четвъртия следобеден час.

— Това ще предизвика проблеми — отвърна Мераджио. — Имам си задачи за придвижване, отсъствието ми на етажа ще бъде забелязано.

— Не е задължително — отвърна Локи. — Не сте ли забелязали, че имаме доста сходно телосложение? И не ви ли е хрумвало, че в полумрака на горните галерии един мъж може да прилича досущ на друг?

— Вие… вие ми предлагате да се предрешите като мен?

— В писмата, които прихванахме — обясни Локи, — се добрахме до сведение, което ни дава голямо предимство. Убиецът не е получил подробно описание на външния ви вид — вместо това са му наредили да изпрати стрелата си по единствения мъж в кантората, закичен с голяма орхидея на ревера. Ако, предрешен като вас, застана на обичайното ви място в галерията с орхидея, закичена на ревера ми, тази стрела ще полети към мен, не към вас.

— Трудно ми е да повярвам, че сте такъв светец, че желаете да застанете на мое място, ако този убиец е толкова смъртоносен, колкото твърдите.

— Мастер Мераджио — рече Локи. — Простете, но просто не съм се изяснил. Ако не направя това за вас, моят господар така или иначе ще ме убие. Нещо повече, може би съм по-склонен да се хвърля в прегръдките на Господарката на дългото мълчание, отколкото предполагате. И последно, наградата, която ми бе обещана, за да доведа това дело до задоволителен завършек… на мое място и вие бихте приели да станете мишена за стрела.

— А мен междувременно какво ще ме впрегнете да върша?

— Разпуснете малко в тези покои — отвърна Локи. — И дръжте вратата здраво залостена. Развличайте се няколко часа. Подозирам, че няма да ни се наложи да чакаме дълго.

— А какво ще стане, когато убиецът пусне стрелата?

— Срам ме е да призная — отвърна Локи, — но господарят ми е изпратил поне още половин дузина свои хора във вашата кантора. Някои от вашите клиенти не са ви клиенти, а най-умните и най-безмилостни момчета на Капа Раза, стари кучета, които работят бързо и тихо. Когато убиецът се прицели, те ще му се нахвърлят. Между тях и вашата охрана той така и няма да разбере откъде му е дошло.

— Ами ако не сте толкова бързи, колкото си мислите? И стрелата улучи целта?

— Тогава аз ще умра, а вие ще си бъдете жив и господарят ми ще е доволен — отвърна Локи. — В моя занаят ние също даваме клетви, мастер Мераджио. Аз служа на Раза до смърт. Е, какво ще бъде?