Скот Линч
Лъжите на Локи Ламора (78)

1

Джийн го нямаше — беше в Дома на стъклените рози следобеда, когато Локи разбра, че ще го пратят нагоре по течението на Анджевин да поживее няколко месеца в един чифлик.

В този Ден на безделника над Камор се изсипваше проливен дъжд и затова Окови бе завел Локи, Кало и Галдо долу в трапезарията, за да ги научи да играят на Богат, Просяк, Войник, Херцог — игра на карти, в която основното бе да се опиташ да измамиш ближния си и да го ошушкаш до последния меден грош в джоба му. Естествено, момчетата бързо я схванаха.

— Двойка, тройка и петица шпилове — рече Кало — плюс сиглата на дванайсетте.

— Умри с писъци, слабоумнико! — сряза го Галдо. — Аз имам поредица от потири и сиглата на слънцето.

— Няма да ти помогне, безмозъчно типче. Дай си паричките.

— Всъщност поредица от сигли е по-силна от единична сигла, Кало. Галдо щеше да те бие. Само че…

— Никого ли не го е грижа каква ръка имам аз? — обади се Локи.

— Не особено — отвърна Окови, — тъй като нищо в играта не е по-високо от пълна Ръка на Херцога. — Той разкри картите си и запука със стави, извънредно доволен.

— Ти мамиш! — сопна се Локи. — Изиграхме шест ръце и на два пъти ти се падна Ръката на Херцога!

— Мамя, разбира се — отвърна Окови. — Игрите не са забавни, когато не мамиш! Когато разберете как точно мамя, тогава ще знам, че сте започнали да задобрявате.

— Не биваше да ни го казваш — рече Кало.

— Цяла седмица ще се упражняваме — додаде Галдо.

— И ще те оберем до шушка — закани се Локи — още следващия Ден на безделника.

— Не ми се вярва — изкиска се Окови, — защото в Деня на покаянието те пращам за три месеца да чиракуваш.

— Какво?!

— Помниш ли как миналата година пратих Кало в Лашейн, за да се прави на послушник в Ордена на Гандоло? А Галдо замина за Ашмир, за да се промъкне в Ордена на Сендовани? Е, дойде и твоят ред. Заминаваш за няколко месеца нагоре по реката да ставаш земеделец.

— Земеделец?!

— Да, може да си чувал за тях. — Окови събра картите от масата и ги разбърка. — От тях идва храната ни.

— Да, ама… аз нищо не разбирам от земеделие!

— Естествено, че не разбираш. Когато те купих, не знаеше и да готвиш, да сервираш, да се обличаш като благородник и да говориш вадрански. И сега ти предстои да научиш още нещо ново.

— Къде?

— Нагоре по течението на Анджевин, на седем-осем мили оттук. На едно местенце, което се нарича Вила Санциано. Там живеят земеделци, повечето задължени на Херцога или на някои от по-дребните важни клечки от Алчегранте. Ще се облека като жрец на Дама Елиза, а ти ще си моят послушник, изпратен да обработва земята в служба на богинята. Те така правят.

— Но аз нищичко не знам за Ордена на Дама Елиза!

— Няма и нужда. Мъжът, у когото ще отседна, е наясно, че ти си от моите копеленца. Легендата е за пред останалите.

— А ние какво да правим дотогава? — попита Кало.

— Ще наглеждате храма. Няма да ме има само два дни — Безокия жрец може да се разболее и да пази стаята. Недейте да сядате на стълбището, докато ме няма — хората винаги стават състрадателни, след като изчезна за малко от погледа им, особено ако кашлям и храча, когато се върна.

Вие двамата и Джийн се забавлявайте, както ви е угодно, стига да не вдигнете храма във въздуха.

— Но когато се върна — оплака се Локи, — аз ще съм най-слабият картоиграч в храма!

— Да. Лек ти път и приятно ти пътуване, Локи — рече Кало.

— Гълтай чист въздух — посъветва го Галдо. — Стой там, колкото си щеш.